South East Europe / Eastern Trans-Balkan Road
Крепост Патмос
Info Sections
About the site
Corridor: Eastern Trans-Balkan Road
Country: Bulgaria, при вливането на река Боровица в река Арда
Type: Fortress
Epoch:
Theme: Fortresses
World Heritage:
Country: Bulgaria, при вливането на река Боровица в река Арда
Type: Fortress
Epoch:
Theme: Fortresses
World Heritage:
ПАТМОС
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Крепостта е построена на характерно място върху платовиден връх при мястото на вливане на река Боровица в река Арда. На това място е бил кръстопътят на основните аретрии, свързващи Филипопол с Мосинопол и Адрианопол. Това укрепително съоръжение е по-голямо от съседното – Кривус и сравнително по-добре запазена.
УСТРОЙСТВО
Стените са изградени от обработен камък, споени с бял хоросан. От запад тя е запазена с височина от 3-5 метра. Северната стена е подсилена с две кули – източната е трапецовидна, като към нея е имало вход, който по-късно е бил зазидан; западната е била с неправилна подковидна форма. Входът на твърдината е бил от изток. От южната страна, в основата на скалния венец има пещера с естесвен водоизточник – на крепостта няма щерни за вода и с две галеии, водещи към вътрешността на укрепената площ. Пред нея е оформено правоъгълно помещение.
Основно място в комплексът заемат две сгради. Едната от тях е трикорабна триапсидна базилика, построена върху останки от по-стара, вероятно ранновизантийска. Първата църква се предполага, че е изградена през 5 в. И се свързва с мисията на Никита Ремесиански, довела до налагането на християнството по тези земи. Втората църква е със същия план като предходната. Всеки от корабите е със самостоятелен вход от запад. Изградена е от обработени камъни, споени с бял хоросан. През третия етап на строителство на храма трите кораба са оформени като самостоятелни като са преградени със стени. Северният е превърнат в крипта, в която са открити 34 детски погребения, а южният – в малък параклис. Предполага се, че може това да е една от нелокализираните раннохрисиянски епископии от диоцеза на филипополския митрополит.
Втората постройка е блила на повече от два етажа, разположена е северно от църквата. Правоъгълна е в план и е изградена от ломен и речен камък, споени с бял хоросан,а подът и стените на долното ниво са обмазани с хидрофобен хоросан. Предполага се, че приземието е служело за склад за хранителни продукти. Горните етажи са били жилищни, с дървени подове. Тази кула може да се разглежда като самостоятелна жилищна кула – донжон или като жилище на духовно лице, резидирало в култовия център. Последните преустройства на укреплението се отнасят към 12-13 в. През 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща срещу твърдината експедиция начело с дука Алексий Филантропин. В предания запазени из селата в околността се разказва че в голямата битка в околностите на крепостта загинал виден български военначалник паметта на когото населението свято тачела. В подножието и през 1206г, изплзвайки пътя по поречието на Арда са минали и кръстоносците предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Крепостта е построена на характерно място върху платовиден връх при мястото на вливане на река Боровица в река Арда. На това място е бил кръстопътят на основните аретрии, свързващи Филипопол с Мосинопол и Адрианопол. Това укрепително съоръжение е по-голямо от съседното – Кривус и сравнително по-добре запазена.
УСТРОЙСТВО
Стените са изградени от обработен камък, споени с бял хоросан. От запад тя е запазена с височина от 3-5 метра. Северната стена е подсилена с две кули – източната е трапецовидна, като към нея е имало вход, който по-късно е бил зазидан; западната е била с неправилна подковидна форма. Входът на твърдината е бил от изток. От южната страна, в основата на скалния венец има пещера с естесвен водоизточник – на крепостта няма щерни за вода и с две галеии, водещи към вътрешността на укрепената площ. Пред нея е оформено правоъгълно помещение.
Основно място в комплексът заемат две сгради. Едната от тях е трикорабна триапсидна базилика, построена върху останки от по-стара, вероятно ранновизантийска. Първата църква се предполага, че е изградена през 5 в. И се свързва с мисията на Никита Ремесиански, довела до налагането на християнството по тези земи. Втората църква е със същия план като предходната. Всеки от корабите е със самостоятелен вход от запад. Изградена е от обработени камъни, споени с бял хоросан. През третия етап на строителство на храма трите кораба са оформени като самостоятелни като са преградени със стени. Северният е превърнат в крипта, в която са открити 34 детски погребения, а южният – в малък параклис. Предполага се, че може това да е една от нелокализираните раннохрисиянски епископии от диоцеза на филипополския митрополит.
Втората постройка е блила на повече от два етажа, разположена е северно от църквата. Правоъгълна е в план и е изградена от ломен и речен камък, споени с бял хоросан,а подът и стените на долното ниво са обмазани с хидрофобен хоросан. Предполага се, че приземието е служело за склад за хранителни продукти. Горните етажи са били жилищни, с дървени подове. Тази кула може да се разглежда като самостоятелна жилищна кула – донжон или като жилище на духовно лице, резидирало в култовия център. Последните преустройства на укреплението се отнасят към 12-13 в. През 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща срещу твърдината експедиция начело с дука Алексий Филантропин. В предания запазени из селата в околността се разказва че в голямата битка в околностите на крепостта загинал виден български военначалник паметта на когото населението свято тачела. В подножието и през 1206г, изплзвайки пътя по поречието на Арда са минали и кръстоносците предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.
