Коридор: Диагонален път, Западен трансбалкански път, София - Охрид
Държава: България, София
Тип: Исторически град
Епоха: 20-ти век, Ново време, Средновековие, Античност
Тема:
Световно наследство:

София е разположена във високопланинско поле с геотермални извори, което, заради своите благоприятни природо-географски условия е обитавано от хилядолетия. Още през бронзовата епоха тук е съществувало селище, свидетелства за което са открити на 9-10 метра под сегашното ниво на града. Градът е възникнал до стратегическото кръстовище на традиционните пътища, свързващи Европа с Азия и Средиземноморието. През цялото си многовековно съществуване той се развива непрекъснато, като всяка епоха оставя своя отпечатък върху неговия облик. Това е синтезирано и в девиза на българската столица – “Расте, но не старее”.
През епохата на римската колонизация (II-VII в.) грдът, под името Улпия Сердика, е център на римската област “Вътрешна Дакия” и преживява бурен разцвет.
След краха на Римската империя градът е опустошен от готи и хуни. Той се възстановява през византийската епоха и при император Юстиниан възвръща своя внушителен за епохата мащаб. Най-значимият запазен и реставриран паметник от тази епоха е базиликата “Св. София” (VI в.), изградена сред обширния некропол на Сердика, върху останките от три по-ранни църкви.
По времето на средновековната българска държава, под името Средец (Средище), градът е военен и административен център на Западна България и достига всестранен материален и духовен разцвет. Строят се множество малки, но богато изписани църкви.
След включването му в пределите на Османската империя, Средец е главен град на провинция “Румелия” и се развива като оживен мюсюлмански център с типичен ориенталски облик. От този период са запазени джамиите “Бююк” и “Баня баши”, както и християнската църква “Св. Петка Самарджийска”, издигната върху останките от по-стари византийски и римски градежи.
Значителна промяна на архитектурния и пространствен образ на София започва в края на ХІХ в., веднага след Освобождението, когато София е обявена за столица на Княжество България. Извършват се първите мащабни градоустройствени операции и се изграждат редица забележителни жилищни и обществени сгради (Царският дворец, Военният клуб, Народното събрание и др.) – тези строежи се осъществяват от европейски архитекти и в духа на характерните за времето европейски архитектурни идеи и течения.
През ХХ в. обликът на София продължава да се развиват под европейско влияние от цяла плеяда български архитекти. Забележителни са сградите на Централните Хали, Софийските минерални бани, Съдебната палата, Софийския университет, Националния театър, Националната библиотека, Националната банка и др. Построени са и редица храмове – храм-паметникът “Св. Александър Невски”, Руската църква, църквата “Св. Неделя” и една от най-големите синагоги в Европа. Силен тласък получава и жилищното строителство – наред с еднофамилните къщи се изграждат все повече многоетажни, многофамилни жилищни сгради, които оформят съвременната градска структура. Периодът на социализма (1944 – 1989) оставя своя отпечатък с изграждането на новия административен център на столицата и на множество едропанелни жилищни комплекси и индустриални зони върху обширни новоусвоени територии от Софийското поле.

Експертна мрежа