Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: Гърция, Фокида
Тип: Древен обект
Епоха: Античност
Тема: Античност
Световно наследство: Културно наследство

Панелинското светилище в Делфи, където е говорил оракулът на Аполон, е мястото на Омфалоса – „пъпа на света”. Сливащ се хармонично с околния пейзаж и натоварен със свещено значение, през VI в. пр. Хр. Делфи наистина е бил религиозен център и символ на единността на античния гръцки свят.

ЮНЕСКО

По време на Микенския период, женското божество на Земята е почитано в малкото селище Делфи. Развитието на светилището е появата на оракула започва през VIII в. пр. Хр. с установяването на култа към Аполон. Под защитата и администрацията на Амфиктионията, светилището продължава да бъде независимо и след Първата Свещена война и, като резултат от което, засилва панелинското си религиозно и политическо влияние. Питийските игри са реорганизирани, светилището е разширено и е обогатено с хубави сгради, статуи и други дарове. През III в. пр. Хр. Делфи попада под властта на етолийците, а по-късно, през 191 г. пр. Хр. е завладяно от римляните. По време на римското владичество Делфи е ограбвано няколко пъти, но е и било под закрилата на някои императори. С разпространението на християнството, светилището загубва религиозното си значение и завинаги е затворено с декрет на Теодосий Велики.
Руините на Делфи са разкрити след систематични разкопки на Френското археологически училище, които започват през 1893 г. Село Кастри, заемало дотогава мястото на светилището от Средновековието насам, е преместено на сегашното си място. След премахването на огромни количества пръст, акумулирала се при свлачищни процеси, са изцяло разкрити останките на два храма, посветени на Аполон и Атина Пронеа. Разкопките разкриват над 5000 надписи от всякакъв вид, статуи, няколко миниатюрни обекти, архитектурни декоративни обекти, всички те изключителни шедьоври, представящи мнай-големите градове на гръцката Античност. Извън зоната на светилището се намират стадионът, гимназионът, селището Делфи с гробищата, които също са разкрити.
Единственият паметник, който е напълно реконструиран с оригиналния материал през 1903-06 г. от френските археолози, е Съкровищницата на атиняните, с финансирането на Атинската община. През 1959 г. реставрацията на олтара на Хианците е завършена от Гръцката археологическа служба. Постепенната реставрация на части от Толоса и от Храма на Аполон от 1938 г. насам поражда големи промени в цялостния облик на античните руини – Толосът е преизграден до мраморната сима в основата на покрива, докато при Храм е реставрирана северната крепида, северната стена, колоните от източната страна и входната рампа.
Многобройните находки от светилището могат да се видят в Археологическия музей в Делфи.

Експертна мрежа

Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.