Танцът Морешка идва в Корчула през XVI в., по същото време, когато идва и в Дубровник, най-вероятно от Сицилия или Южна Италия през Венеция. Това показват имената с италиански произход на двама от героите – Руйер и Руйер ди фори виа. Руджеро е името на сицилиански боен танц, версия на Морешка, в който сарацините са изобразени в бой с норманския принц Руджиеро д’Алтавила – могъщ род, управлявал Сицилия и Южна Италия през XI и XII в., което показва възможна връзка.
Няма писмени сведения за корчулския танц преди началото на XVIII в. Оттогава до Първата световна война Морешка се е играел веднъж на няколко години – героите често са били наранявани и замествани от „дубльори” по време на танца. Между 1918 г. и 1939 г. танцът се изпълнява всяка година под егидата на Гимнастическото общество на Корчула. В наши дни Морешка се изпълнява по-често заради множеството туристи, които посещават острова. Всяко семейство се гордее да има член-изпълнител на Морешка, по специално изпълнител на някоя от главните роли, които изискват талант и дух. Когато Белият и Черният рицар се оттеглят, те могат да задържат короните си, които стават ценни семейни реликви.
Единствено на остров Корчула танцът Морешка се танцува с истински мечове в оригиналната си форма на боен танц. Тук традицията не е прекъсвана вече близо четири столетия, въпреки че текстът, музиката и начинът на танцуване леко са се променили и скъсили с течение на годините (в миналото е продължавал около два часа). Интродукцията на танца е кратка пиеса в мерена реч, която въвежда в действието – четирима персонажа рецитират строфите: Врагът или Черният крал, неговият баща Отманович, Героят или Белият крал и Була или Мюсюлманската девойка, която е както героиня, така и омиротворителка.

Експертна мрежа