Културните коридори на Югоизточна Европа

Югоизточна Европа / Диагонален път

Крепост Лютица

Крепост Лютица

За обекта


Коридор: Диагонален път
Държава: България, близо до град Ивайловград
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:
КрепостиКрепост

Лютица

Намира се на около 7 км. западно от град Ивайловград, област Хасково.
Името Лютица е мъжко, както Добротица и Иваница.
Цялото укрепление е изградено от мрамор, така Лщтица придобива и името Мраморният град.
Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Зидът е имал 14 кули, днес може да се видяат 10, едната стърчи на 10 м височина. Някога от осмоъгълната кула (другите са правоъгълни) са се виждали чак минаретата на Султан Селим джамия в Одрин.
Както на много места в България, средновековната крепост тук е издигната върху древно тракийско селище. Според археолози, хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр., когато тук е имало богато тракийско население. Според археолозите безспорно Лютица е била средновековен град, в който са живели знатните, за това свидетелстват и находките в околността.
През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV век е издигната първата крепост, а в IХ-Х век по времето на Борис I и Симеон Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. През 9 в. в средата на цитаделата е издигната трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Била е използвана вероятно до края на 14 в., когато е била разрушена от турците. По-късно върху нея била издигната по-малка църквичка, съществувала до 17 в. Археолозите предполагат, че основите на старата базилика не са личали на повърхността, когато е построена новата, тъй като ориентациите им спрямо изток-запад се разминават с няколко градуса. Предполага се, че църквата не е била разрушена по време на Османското робство, поради съществувалия манастир. При неговите разкопки е намерен бронзов медалион с изображение на двугалав орел с корона, което е гербът на Палеолозите, който по-късно става и символ на Цариградската патриаршия.
Археолозите са разкрили и жилищната кула – донжона. Тя е имала правоъгълна форма, опирала е в южната крепостна арка и в нея е имало прозорец, позволяващ на владетеля да наблюдава околността. Донжонът е свързан пряко с името на цар Калоян и неговите исторически битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, особено след като този български владетел превзема Одрин през 1205 г. и пленява император Балдуин.
При разкопките са разкрити множество находки, сред които много ценните сребърно-златни монети, наречени дублети, дуга ценна монета е т. нар. от нумизматите “ половин базилеус” или “половин василикон” – тези монети са били изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през 14 в., за да бъде възнаграден с тях българският цар Иван Александър, т.е да бъде купена подкрепата му в борбите за Константинополския престол. Друга интересна монета е тази на цар Иван Асен II с неговия лик и надпис, а той е първият български владетел, започнал да сече монети.
Едно от най-забележитените открития остава, обаче, гробът на високопоставен свещенник – мартирий.
В летописите се споменава за голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия от 9 до 17 в. и архиепископия от 17 до 18 в., така, че открития гроб е вероятно на един от епископите, погребението е датирано около 10век.. Духовникът е бил поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са били плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст.Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници. Кръстът е равнораменен, интригуващо е , че той е бил начупен още преди погребението и е бил възстановен като ценен предмет още тогава. Друга забележителна особенност на намерения кръст е наличието на български надпис, който все още не е разчетен, но не е характерен за това място и тази епоха, тъй като тук откритите надписи са основно на гръцки.
От северната страна на църквата е намерен некропол, който е бил съобразен с нейното разположение. Намерени са гробове на различни хора, както на свещенници, така и на жени и деца. Когато попадали на кости от по-стари погребения, за които вече не се помни чии са, са ги препогребвали в малки урни от каменни плочи, оформени като малък долмен. Тази практика е установена само в още един некропол в Кирково. В гробовете обаче не са намирани монети, всички открити такива са извън тях, това може да се дължи на влиянието на францисканците по тези земи, които са проповядвали бедност.