Културните коридори на Югоизточна Европа

Югоизточна Европа / Виа Понтика

Плиска

Плиска

За обекта


Коридор: Виа Понтика
Държава: България, Шумен
Тип: Крепост
Епоха: Средновековие
Тема: Крепости
Световно наследство:
СредновековиеКрепостиКрепост

Плиска е първата столица на българската държава, основана в края на VІІ в (681 г.) от прабългарски племена, които, предвождани от хан Аспарух, преминават река Дунав и се установяват трайно на юг от нея. Построена сред открита равнина, на площ от 23 кв. км, столицата била надеждно защитена с три отбранителни пояса – външният бил дълбок земен ров с висок насип, средният бил крепостна стена с височина над 10 м, иззидана от огромни каменни блокове, а вътрешното укрепление, в което се намирала цитаделата, било иззидано от глинени тухли.
Днес древната столица е археологически резерват, в който са експонирани запазените останки от монументални градежи. Дворецът на хан Крум, построен в първия етап от изграждането на Плиска, се издигал върху 500 кв. м. В него, наред с представителните, жилищните и стопанските помещения, имало бани, голямо водохранилище и тайни проходи, извеждащи извън града. През втория етап, по времето на хан Омуртаг, са изградени крепостните стени, богато украсената Тронна палата, т. нар. малък дворец за ханското семейство с нови бани и два езически храма. Характерни за третия строителен етап са раннохристиянските храмове, изграждани във връзка с покръстването на българите, което било официално прогласено в Плиска. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика – най-голямата за времето си християнска църква на Балканския полуостров (100 х 30 м), която била част от внушителен манастирски комплекс със сложна архитектура. В Плиска княз Борис I e приел през 886 г. учениците на създателите на славянската писменост, братята Кирил и Методий.
В археологическия музей към резервата са показани битът, материалната и духовната култура на населението от периода VII-X век.

Експертна мрежа