Югоизточна Европа
Виа Понтика
Културни пътища
Виа Понтика е културният път, който се простира по западното и южното крайбрежие на Черно море. Той се вие покрай водите на водния басейн прекосявайки Турция, България и Румъния, през живописната делта на река Дунав чак до полите на Кавказ.
Виа Понтика ни разказва за срещите между морските култури – гърци, викинги, венецианци, генуезци – със сухоземните култури на скити, траки, даки, готи, българи, славяни, римляни. Тези истории за отминали периоди, достигнали до нас чрез древните митове, днес ни преразказва културно-историческото наследство по тези брегове. Проливите на Босфора и Дарданелите изиграват и своята роля на мост между Егейско и Черно море. За това свидетелстват още праисторическите скални светилища – долмени, пръснати навсякъде в Странджа планина (България), като израз на връзката им със Средиземноморските мегалитни култури (мегалит – голям камък от гръцки). През водния мост проправят своя път на север мореплавателските култури от южното средиземноморие. Докато пътищата на викингите следват от север големите европейски реки – Виста, Днепър и Дон, за да покорят водите на Черно море, а оттам да продължат на юг чак до Средиземно море и на изток – до Каспийско. Протичащи културни влияния от Константинопол през периодите на Късната Античност и Средновековието откриваме в градежа на християнските храмове по Черноморието.
По остта на Виа Понтика окриваме следи от праисторически поселения – Яйлата, скалните светилища и долмени на Странджа, Асаги Пирнар Къркларели; антични градове – Хистрия; средновековни крепости – Калиакра, Плиска, Преслав. Срещите между различните цивилизации обуславят и възникването на самобитни исторически градове, пръснатите по културния коридор – Одесос (Варна), Месембрия (Несебър), Аполония Понтика (Созопол) – Бизантион (Истанбул), Сафранболу, Трапезунт(Трабзон). В тях можем да проследим логиката на културната приемственост в тяхното вековно развитие.
Виа Понтика е също и вторият по големина европейски миграционен път на птиците, които гнездят в Североизточна Европа и прелитат на юг през зимния сезон. Всяка пролет и есен невидимата древна небесна магистрала - Виа Понтика се изпълва с хиляди крилати пътешественици. Подредени във вериги, променящи се плавно във въздуха, многобройните птици приминават над делтата на река Дунав, резервата Сребърна, уникалните лонгозни (заливни) гори около устията на реките Камчия и Ропотамо, проливита на Босфора и Дарданелите, за да се отправят към Африка.