Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: България, Рабиша, Белоградчик
Тип: Древен обект
Епоха:
Тема:
Световно наследство:

Пещерата Магура се намира в във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина) в Северозападна България. Тя е една от най-големите пещери в България – общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Отделните зали имат колосални размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Пространствата им са изпълнени с различни образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко” – които поразяват не само с красотата си, но и с размерите си.
Изключително ценни са скалните рисунки в пещерата, изпълнени с гуано от прилепи и червена глина през различни епохи (епипалеолит, неолит, енеолит, ранен бронз) и на места напластени една върху друга. Изобразени са култови сцени, танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже, маскирани хора, разнообразни животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар, създаден през късния енеолит и допълнен през раннобронзовата епоха, се отличава с голяма точност. Чрез рисунките се е съхранявала информация за местния календар и празниците с техните персонажи.
Близо 700-те рисунки правят Магурата уникална за цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората обитавали тези земи преди 3 хиляди години. Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземноморския ареал на праисторическото изкуство.

Експертна мрежа