Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: Гърция, Атина
Тип: Исторически град
Епоха: Ново време
Тема:
Световно наследство:

В историческия центът на Атина могат да се видят няколко красиви неокласически обществени сгради, построени през XIX в., когато е основана съвременната гръцка държава
Националната библиотека „Валианос” оформя част от т. нар. „Неокласическа трилогия” на Атина – Академията – Университета – Библиотеката. Състои се от три основни части, от които средната е най-голяма и където се намира читалнята. За да се влезе, трябва да се мине през колонада от дорийски колони (проектирани по образец на Храма на Хефест в античната агора на Тисион), която следва монументално извито двураменно стълбище в ренесансов стил. Читалнята, заобиколена с йонийски колони, има стъклен покрив. Железните конструкции на стелажите за книги са били изключително постижение за времето си. Като цяло, сградата се счита за характерен пример за зрял Неокласицизъм. Построена е между 1887 и 1902 г. по проект на датския архитект Теофил Хансен – брат на Кристиан Хансен. Строежът се води от архитект Ернест Цилер, който също приектира входните стълбища и основните стелажи за книги.
Националният Каподистрийски университет на Атина е също част от „Неокласическата трилогия”. Състои се от група обеми в Т-образна форма с два симетрични двора. Фасадата е строго симетрична на колонадата от квадратни стълбове, украсена от вход в йонийски стил. Базите на колоните и капителите на входа са точни реплики на такива, намерени в Пропилеите на Акропола. Сградата следва естетическите правила на Ранния Неокласицизъм, но в същото време е адаптирана към гръцкия средиземноморски климат. Външните статуи завършват композицията на входа, която очевидно се отличава с основа, тяло и корона. Построена е между 1839 и 1864 г. по планове на датския архитект Кристиан Хансен, к ойто в началото надзирава работите, последван от А. Теофилас и Л. Кафтатзоглу.
Академията на Атина е третата част от „Трилогията”. Състои се от естетически отделени части, оформящи хармоничен ансамбъл от обеми. Коридор свързва двете странични крила с основното тяло на сградата, която в пропорциите на линиите и обемите е завършена с вход в йонийски стил с неговия голям фронтон. Входът има елементи, взети от архитектурата на източната страна на Ерехтейона на Акропола. Доминиращият материал е мраморът. Като цяло, сградата е характерен пример за зрелия Неокласицизъм.
Построена е на две фази – 1859-1863 г. и 1868-1885 г. по планове на датския архитект Теофил Хансен и се смята за негова най-изящна творба в Гърция. Хансен ръководи работите по обекта до 1861 г., когато е заместен от Е. Цилер.
Представителен пример за ранния период на Неокласицизма в Гърция е сградата на Парламента. Той е скромна сграда със строга геометрия на обема. Неговите пространства оформят рамка и централно правоъгълно тяло, което разделя отвора между двата вътрешни двора. Ред от дорийски колони минава пред предната и задната фасада. Построен е между 1836 и 1840 г. от баварския архитект Фр. Гьортнер. Първоначално е сградата е служела за дворец на Ото – първият крал на Гърция след турската власт, който се премества от Навплио (първото седалище на краля и временна столица на гръцката държава) в Атина през 1834 г. Гръцката държава експроприира имотите, заемани от сградата, площада и кралската градина. Пръвият парламент е бил временно настанен в частна резиденция на улица „Колокотронис”, след това се мести в сградата на Университета и много по-късно, през 1857 г. – в сградата на улица „Стадиу”, в която днес се намира Историческия и етнографски музей.

Експертна мрежа