Дългото преселване дава началото на уникален проект за опазване, в който ще се включат шест държани от Южна Америка и който предлага съживяване на функционирането на Великия път на Инките.  
Въпреки, че доста участъци от мрежата са изчезнали под влияние на опустошителното влияние на времето или от човешката дейност, все още незасегнат остава т. нар. "Капак Нан" ("главен път" на индианския език Кечуа). Оста на мрежата от пътища и построена от Инките, с цел да наложат своето присъствие на териториите, които днес принадлежат към северните части на Аржентина и Чили, южна Колумбия и почти целите Боливия, Еквадор и Перу. 
"Инките не са имали впрегатни животни, така че не са им били нужни каруци на колела. Техните пътища са били предназначени за един свят от хора движещи се пеша. Когато вървим отново тези пътища се приближаваме до техните създатели. Така виждаме онова, което те са виждали." (Еспиноза, 43, страстен изследовател на филисофията и на местни религии в Андите).  
Според проучване, проведено под ръководството на Световния съюз по опазване (IUCN) и на организацията за междунароно опазване, възобновяването на Пътят на Инките би генерирало важни ползи за множество застрашини екосистеми, би промотирало екотуризма и би подпомогнало развитието на индианските групи по протежението му.

Информационен източник: Документационен център на ЮНЕСКО