Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство по държава / Гърция

Манастирът Дафни, част от обекта Световно наследство „Манастирите Дафни, Хосиос Лукас и Неа Мони на Хиос”

Манастирът Дафни, част от обекта Световно наследство „Манастирите Дафни, Хосиос Лукас и Неа Мони на Хиос”

За обекта


Коридор: Западен трансбалкански път
Държава: Гърция, Атика
Тип: Християнски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Християнски манастири
Световно наследство: Културно наследство
СредновековиеХристиянски манастириХристиянски религиозен центърКултурно наследство

Въпреки че са отдалечени един от друг, тези три манастира (първият – в Атика, вторият – във Фокида, близо до Делфи и третият – на остров в Егейско море, близо до Мала Азия) принадлежат към една и съща типологична серия и споделят общи естетически характеристики. Църквите са с план на кръст вписан в квадрат, с голям куполм подпрян на тромпи, определящи осмоъгълно пространство. През XI и XII в. те са украсени с великолепни мраморни творби, както и с мозайки на златен фон – всички характеристики на изкуството от „Втория златен век на Византия”.

ЮНЕСКО

Манастирът е разположен на запад от Атина, почти на средата на древния Свещен път към Елевзина. Първият манастир е издигнат на мястото през VI в. и е бил обграден със здрави крепостни стени, почти квадратни в план. Католиконът е бил трикорабна базилика в средата на манастирския двор. От вътрешната страна на стените от североизток са били разположени двуртажните сгради с килиите на монасите. Приемна зала и втори блок с килии са били залепени за северната стена на манастира. Втората фаза, датирана от XI в. (ок. 1080 г.) е тази, която е запазена. Католиконът е църква тип „вписан кръст” с осмоъгълен план, с широк и висок купол. Има нартекс, оформен като отворен портик с йонийски колони от древния храм на Аполон. Екзонартексът е построен малко по-късно, в началото на XII в., а параклисът от западната страна е добавен през XVIII в. и по време на Гръцкото въстание е превърнат в цистерна. Портикът с три островърки арки откъм западната фасада на нартекса е добавен през XIII в. от латински монаси и говори за западно влияние. По същото време е построен втори етаж над нартекса и екзонартекса, до който се стига по спирална стълба в квадратната кула до северната стена. Вероятно е бил използван за резиденция на игумена или като библиотека. Стените на църквата са изградени от блокова зидария със бедна тухлена украса около прозорците. Под нартекса се намира криптата, затворена за публиката.

Експертна мрежа


Прочети повече за обекта в Листа за Световно наследство на ЮНЕСКО.

Документи