Коридор: Виа Адриатика
Държава: Албания, Южна Албания
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема:
Световно наследство: Нематериално наследство

Традиционната албанска полифонична музика може да бъде разделена на две основни стилистични групи изпълнявани съответно от гегите в северна Албания и тоските и лабите в южната. Тук става дума за исополифиничната музика изпълнявана от в южна Албания. Терминът исо е свързан с византийската църковна музика и се отнася към продължителното пеене, което съпътства полифоничното пеене, като постоянен фон. Този тип пеене се изпълнява по два начина – при тоските е винаги продължителен, наблягайки на гласната „е”, използвайки накъсано дишане, докато при лабите се изпълнява като ритмичен тон свързан с текста на песента. Може да бъде групирано на дву-, три- и четиригласова полифония.
Двугласовата исополифония представя най-простата форма на албанска полифония и е популярна из цяла южна Албания. Исополифонията се изпълнява основно от мъже, но се срещат и жени певици. Музиката се изпълнява на множество социални събития като сватби, погребения, жътви, религиозни празненства и фестивали като известния албански фолк фестивал в Гирокастра.
Албанската исополифония се характеризира от песни в три части: две солови, мелодия и контрамелодия с хорово пеене. Пеене от четири партии се среща по-рядко и най-вече сред лабите. Тази форма се състои също от две солови партии, но е съпроводена от двойно провлачено пеене – едно хорово и едно солово. Структурата на соловите партии се различава най-вече по начините на изпълнение на исото (продължителния звук).
През последните десетилетия, ръстът, макар и скромен, на културния туризъм, и особено нарастващия интерес на изследователите към този уникален фолклор допринеса за съживяването на албанската исополифонична музика.

Съвет на Европа