Corridor: Eastern Trans-Balkan Road
Country: Bulgaria, село Царева поляна
Type: Cultural Landscape, Intangible Heritage
Epoch: 20th Century
Theme: Intangible Heritage
World Heritage:

Царева поляна е едно от селата, които могат да се похвалят с много свети места – над десет. Всяко от тях е свързано с определен празник и характерната за него обредност.

Разположено е на 20 км югоизточно от Хасково. Старото селище е било на запад от сегашното, в местност “Капан дере”. Преместено е след чумна епидемия. Вярва се, че за да се избяга от чумата трябва да се премине през река – така болестта остава на другия бряг. До скоро е имало следи от стара църква и запустял “църковен геран”.

Заораването на селото е първото защитно свещенодействие. Извършва се преди изгрев слънце от близнаци-волове, карани от близнаци-мъже с рало, направено от близнак-дърво, за една нощ. Прави се при заселване на ново място и по време на епидемии. Село Царева поляна е заоравано три пъти – последното е през 1942 г., при мор по животните. С това обредно действие се очертава свещената граница на всяко селище. Вярва се, че тя не може да бъде премината от вредоносни сили. Повторно заораване се налага при пробив в свещената граница.

Свещената граница очертава землището на селото, а свещеният център (преди построяването на църквата) е хорището. Мястото за старото хорище в Царева поляна е подарено от дядо Матьо. То е отдалечено от естествения център – намира се в долния край на селото, “на по-скрито място, за да не се вижда от минаващите по пътя турци”. Възрастните хора помнят, че на хорището е имало три стари кавака (тополи) и голям кръст. Помни се още, че на всеки голям празник жените палят свещи на кръста. Вероятно това става преди построяването на църквата. Знае се, че е голям грях да се отсече старо дърво – носи нещастие за семейството. До средата на ХХ в. на всеки голям празник, на хорището, мало и голямо се събира на общоселско хоро.

Църквата е най-святото място за всяко селище. В Царева поляна тя е построена през 1858 г. Султанското разрешение за строежа е получено с условието, че трябва да бъде издигната на ниско място и за кратко време. Затова в изграждането се включва цялото население. Строена е от майстор Михно. Мястото е подарено от дядо Димян. Легендата разказва, че е построена върху стара църква. Храмът носи името на свети Илия и е осветен на Илинден. На този празник е селищният събор. Всяка година, с прекъсване по време на социализма, се прави общоселски курбан. Събират се в църковния двор, където след службата се осветява курбана. Всички се нареждат в кръг – по родове. От курбана се разсипва на всяко семейство. На този ден не се работи. Има запазен спомен, че веднъж на този ден един човек работил и реката придошла, което се приема като наказание за цялото село.

Светите места около селото са лековити извори, параклисите, изградени над тях, вековни дървета и поляни.

В местност “Лозята” има оброчище на свети Трифон. През 40-те години на ХХ в. е преместено в “Новите лозя”. За Трифоновден се събират пари от всяко семейство, купува се овца за курбан. Прави се “черквичка” за светеца. На мястото се събират всички мъже, начело със свещеника. Всеки носи питка, вино, ракия, паница за курбан и звъна.

На 50 м от главния път, в южния край на селото, има турска гробница – тюрбе. Постройката е каменна, седемстенна, с кръгло прозорче на източната стена и врата на западната. Според разкази на възрастни хора, тук е погребан местния турски владетел. Вярва се, че духът му пази селото от беди. След Освобождението, когато селяните решават да разрушат тюрбето, през същата година реколтата е “очукана от градушка”. Затова е превърнато в параклис “Св. Архангел Михаил”. От тогава няма бедствия. Около него “от край време всичко е засадено със сливи”. Всяка година на Архангеловден жените се събират, раздават помежду си от донесените хлябове, пити и варена пшеница и палят свещи. При сушави години тук се прави молебен за дъжд, пеперуда – с маслосвет, водосвет и обшоселски курбан. Постройката и днес е добре запазена, но по нищо не личи, че е параклис - вътре няма икони. Петко Делчев Петков, роден през 1925 г., който сега бие камбаната и отваря църквата, казва, че жените още се събират на Архангеловден на полянката пред параклисчето.

В местност “Гьоргиденя”, на пътя между селата Царева поляна и Стамболово, има лековит извор и параклис на името на Свети Георги. Той представлява четиристенна каменна постройка, изградена над извора, с пръстен под (460-360 см) и открит чардак на запад. На източната стена има полукръгла ниша с издаден перваз. Над нея – прозорец с полукръгла форма. На северната и южната стена има по един малък прозорец с правоъгълна форма. На западната е вратата и един правоъгълен прозорец. Покривната конструкция е дървена, чардакът също. Няма таван. Три стъпала водят до голяма каменна плоча пред аязмото. За изворчето е направена малка полусферична засводена ниша с отвор (90-60 см) на запад. В каменните стени на север, изток и юг има по една ниша (30-35 см). До скоро на това място е имало и каменен кръст. Почита се в петък преди затурната неделя – неделята след Великден. Жените носят пити, сирене, колак. Пръскат себе си и трапезата със светената вода. На храст, до извора, оставят конец от дрехата си. В по-старо време тук се празнува Гергьовден. На трапезата се подреждат по родове и по махали. Всяка жена носи по два хляба – единият за Господ, другият – за трапезата. Свещеник освещава всички печени агнета, след което раздават помежду си от хляба и месото. Връзват се люлки и се люлеят за здраве. Играе се хоро. След угощението всички отиват на реката - измиват ръцете си и синиите, за да има дъжд през годината.

На това място, под дъбовете, “преди девети септември 1944 г.” при сушави години се прави молебен за дъжд. Нарича се черквичка. Раздава се най-напред на сираците.

Малкото Гергьовденче е местност, където се празнува Гергьовден след скарване на празнуващите. Една малка част от селяните се отделя и там прави трапезата.

Аязмото “Св. Дух” е в местност “Орта борум”, на около 2 км на юг. Има лековит извор. Нивата е на братята Васил и Делчо Митеви. По-възрастният от тях - Васил, сънувал, че в нивата им има синджир, верига, а в земята – лековита вода. Отива на мястото и наистина след като копал, водата излиза. Там се водят малки болни деца, къпят се със светената вода, а от дрехата им се връзва червен конец на храстите. Във водата се хвърля желязна пара, за да остане там болестта. Идват болни и от съседните села. “Нямаше по-лековита вода от нея в нашия край” – казват жителите на селото. Параклисът над аязмото е построен през 1945 г. със средства, събрани от населението. Знае се, че водата лекува всички болести. В нощта срещу празника Свети Дух лечебната й сила е най-голяма, затова тук идват да преспят болни. На сутринта се измиват с водата и оставят дарове – кърпи, ризи, пари. Палят свещи. Обещават курбан, ако оздравеят. Даровете се продават на търг, а парите се използват за ремонт на параклиса и църквата. На празника се прави курбан, защото се вярва, че Свети Дух закриля селото и го пази от градушка.

Една година, срещу Петровден, съпругът на Мара Тенева вижда на поляната над аязмото “четири нагиздени моми, самодиви”. Казва на жена си, но тя “видяла само топка червен огън”. Хората мислят, че това са пазителките на лековитата вода.

На “Ямача”, на изток от селото, е Пънчовата чушмичка. Знае се, че тя лекува очни болести. Всеки, който има нужда, отива да измие очите си и да вземе от водата. И тук се оставят конци на околните дървета за здраве.

Гумаровската чушма е място, на което, при епидемии по животните, се пали нов огън. Преди това всички огньове в селото се гасят. Двама голи мъже, с единствени имена в селото, трият две сухи сливови дървета едно о друго с прахан, докато се възпламенят. Всеки носи в къщата си от новия огън . За последен път нов огън в селото са палили Найдю и Пасю през 1942 г. при мор по животните.

Спасовден се празнува извън селото, на поляна – на черквичка. Прави се курбан.

Местността “Илинденчето” се намира между селата Царева поляна и Стамболово. Известна е легендата, че на това място, на Илинден, идва елен като доброволна жертва, за курбан.

Благото одуше се прави на гробищата, след приключване на гроздобера. Жените се събират и раздават “за Бог да прости” рачел и шира (благо вино).

Блага църквичка, Боллук панаир се прави вечерта след Благото одуше или в понеделник, след него. Събират се по тъмно извън селото, на кръстопът или в сокак на края на селото. Водят и децата. Всяка жена носи пшеничена питка, рачел, петмез. Раздават помежду си, заедно с къделя памук. За пръв път през годината раздават мед. Прави се курбан. Всички се подреждат в прав ред, като само двата края са извити. От курбана се сипва на всяко семейство в паничка.