Коридор: Виа Егнация, Виа Понтика, Диагонален път, Виа Анатолия
Държава: Турция, Истанбул
Тип: Исторически град
Епоха: 20-ти век, Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:

 

Истанбул се е развил като културен, художествен и архитектурен град през вековете. Все още може да усетите атмосферата на минало и настоящо като посетите дворците, пазарите и други обществени сгради.
Една е от най-значимите сгради в Истанбул е двореца Долмабахче. Комплексът е изграден на площ 250,000 кв. м. през XIX век. Проектът е на фамилията Балян. Това е първия ислямски дворец в западен стил, който е подслонил султана и неговото семейство след като напуснали двореца Топкапи. Стилът рефлектира историцистическите и еклектчини архитектурни тенденции на периода. Някои от допълнителните сгради, включително театъра, са били разрушени поради желание за подобрение на градския план.
Друг интересен дворец е Бейлербейи. Неговата оригинална структура, построена с дървен материал през 1832 г., е била разрушена от пожар през 1851 г. и застроена отново през 1861 г. Дворецът се състои от основна сграда, два павилиона и обор за конете. Различни части са били разрушени при реновационни дейности. Днес непосредствената близост до първия мост над Босфора, една от основните колони на който се намира в градината на двореца, създава визуални и структурни проблеми.
Библиотеката Атиф Ефенди е построена през 1741 г. като част от ваяфа (система, която е имала различни публични функции поддържани чрез дохода от търговските сгради) на Атиф Ефенди, везир на Махмуд I, имащ специален интерес към литературата, поезията и калиграфията. Макар и да е построена през XVIII век, двуетажната зидана сграда рефлектира архитектурния стил на Средновековието. Днес също се използва като библиотека за манускрипти и ранни печатни издания.
Едно от най-популярните места в Истанбул е Капалъ чарши, или покрития пазар. Първите структури на пазара, бедестените Кевахир и Сандал, датират от 1460-61 г. С течение на годините улици от магазини са се добавяли към пазара, който е бил покрит по-късно, от където произлиза и името му. Пазарът е преживял няколко земетресения и пожари, като дървените постройки са заменени със зидани такива. След голямото земетресение през 1894 г., комплексът е планиран отново, като някои от сградите остават извън него. Днес той заема площ от 30.7 хектара и се състои от 61 улици, 2 безистена, 13 хана и около 3000 магазина. Има 18 порти.
Катедралата Св. Антоан е сред най-значимите католически сгради в Истанбул. Тя е проектирана от Джулио Монгери, ливански архитект роден в Истанбул, и е построена между 1906 и 1912 г. Името й произлиза от италианските свещеници известни като Сан Антонио. Неоготическата сграда е една от първите армирани с бетон сгради в региона и има план на латински кръст, с размери 20 на 50 метра. Петоъгълната апсида се простира на изток, а камбанарията е до южната пътека до апсидата. Фасадите са облечени с тухли, а вътрешните стени с мозайки. Пиластри са разположени на фасадите и носещи колони, заедно с ръбести сводове се откриват отвътре. Широките боядисани стъклени прозорци с остри арки между структурните елементи на северната, южната и източна фасади, се издигат по цялата височина на сградата.
Гръцката православна патриаршия във Фенер е една от основните православни църкви в Истанбул. Патриаршията е била първоначално разположена в църквата Хавариюн от 4 век, след това преместена в манастира Памакаристос през 1455 г. През 1597 е прехвърлена в църквата „Влах” във Фенер и през 1602 г. в манастира „Св. Георги” също във Фенер, където се намира сега. Сградата е била разрушена от пожар през 1941 г. и реставрациите й са били завършени през 1991 г.
Друга интересна сграда е църквата Св. Стефан. Тя е била построена през XIX век от българската общност в Истанбул, за да отбележи конфликта й за отцепване от влиянието на гръцката патриаршия. Тя е изцяло изградена от желязо, и за това се смята за уникална в света. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур в еклектичен стил, а частите й са произведени във Виена и транспортирани с кораб. Сградата е била възстановена през 1991 г. Повечето й проблеми възлизат от намалящия брой поклонници, както и от премахването на заобикалящите я сгради.
Синагогите Ахрида и Зулфарис са две от най-забележителните синагоги в Истанбул. Синагогата Ахрида е получила своето име от Охрид в Македония, родния град на основателите й, които са имигрирали в Истанбул през XV век. Днешната структура не е тази от XV век, а е формирана от две стоящи една до друга сгради. Това е най-голямата и най-величествена синагога в Балат, с капацитет от 350 души. Тя е била възстановена през 1693 г. след пожар, с последвали реновации през 1709 г., 1823 г., 1926 г. и 1955 г. По време на цялостна реставрация през 1992 г., оригинални декорации на тавана са били открити и реновирани. Свидетелства показват, че синагогата Зулфарис е съществувала през 1671 г. Днешната сграда, обаче, се смята, че е издигната през XIX век върху основите на старата синагога. Тя е възстановена през 1890 г. с финансовата подкрепа на фамилията Камондо и отново през 1904 и 1968 г. Реставрациите от 1992 са с цел честване годишнината от декрета за приветстване на евреите в Османската империя от 1492 г. От ноември 2001 г., сградата помещава Еврейския музей на Турция.

Експертна мрежа