Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Малатя
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:

Плочка над западния вход на джамията с дата 1247 г. показва, че сградата е била построена от Шахаб ал-Дин Иляс бин Шахаб Абу Бакр, макар, че строителството може да е започнало по-рано под ръководството на Ала ал-Дин Кай Кубадх. Надписът посочва и Кхусрав като главен строител, а Якуб бин Абу Бакр от Малатя като строител на десния фланг на дворния айван. Джамията е била възстановена и разширена по време на управлението на Мамлук във втората половина на XIV век. Реставрации са извършени и през 1649 и 1903 г.
Джамията е с почти правоъгълен план приравнен с кибла върху североюжната ос – с дължина 50 м и най-голяма широчина 33 м. Влиза се от два украсени с мукарни входове – единия на южния край на източния разрез и втория в центъра на западния разрез. Трети вход, сега блокиран, води към куполообразна ниша близо до източния край на киблата. По-високите аркади на север от вътрешния двор са с дълбочина четири реда и ширина от шест до осем еркера. В южната си част те са преградени, за да формират отделна зала за молитви с малък михраб. Част от тази секция, както и минарето до западната й стена, се смята, че са построени при управлението на Мамлук. Нейните стени са изградени от дялани камъни и имат девет прозореца. Тухлените и каменни стени на по-старите зали нямат прозорци.
Неукрасеният екстериор на джамията е с тежки подпори с различна ширина, докато интериорът е основно измазан с хоросан. Източната, западната и южни фасади на вътрешния двор са богато декорирани с мозайки показващи взаимно свързани геометрични мотиви и надписи от кобалтово сини и черни стъклени плочки. Тухленият интериор на светилището се характеризира с разнообразни тухлени шарки във високата преходна зона, която се състои от лента от малки отвори, осмоъгълен барабан с прозорци и шестоъгълен пръстен обгърнат от облицовъчни плочки. Тюркоазни стъклени тухли са сложени в купола на светилището, за да създадат спираловиден мотив. Историческите елементи на вътрешния двор са засенчени от защитната алуминиева обшивка добавена към върховете на стените му по време на реставрациите от 1966 г.

Експертна мрежа