Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Ерзурум
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:

Чифте Минарели Медресе, построен през втората половина на XIII век, има живописна история не само като религиозни училище, но и като леярна за оръжия от XVII век и като оръжейна от XIX век. В наши дни е използван като музей. Комплексът е най-голямото медресе в Анатолия.
Строителството на училището се приписва както на Ханде Хатун, дъщеря на султан Аладин Кейкубад I, така и на Падиша Хатун, съпругата на султан Гайхату. Това води и до две теории за създаването на медресето - през 1253 г. или през 1290 г.
Медресето е двуетажна сграда, с четири айвана. То е ориентирано около ос север-юг, като основната врата е разположена на север. Обектът се разширява отвъд южния айван към мавзолей.
Северната фасада е доминирана от двойка еднакви минарета, от където произлиза името на паметника. Тухлените минарета, високи 26 метра, са декорирани с 16 полукръга - продължение на архитектурна традиция произлизаща от централна Азия. Всяко минаре има за основа осмоъгълна база върху квадратна колона. Тези стълбове очертават входа и всеки е с издялан с барелеф в долната и горната си част. В горната част с помощта на калиграфското изкуство са изписани имената на Аллах, Пророка и Четирите халифа.
Влизайки през портала попадате в малка стая с купол, която преди е била джамия. Чрез айван преминавате във вътрешен двор с размери 20 на 26 метра, обграден от три страни с двуетажна аркада.
Мавзолеят на юг се простира отвъд правоъгълния план на училището, но секции от стената, които по-ясно са свързвали гробниците с медресето са разрушени. Екстериорът на мавзолея се характеризира с високи слепи арки. Строителят на гробницата е неизвестен, и нейната декорация, както и тази на медресето, са недовършени.

Експертна мрежа