Най-старите документи, в които се разказва за укрепения град Бихач датират още от 1260 година. През Средновековието той се развивал като кралски град с крепост, два манастира, няколко църкви, много търговски сгради и къщи и редица отбранителни кули.
Готическата църква, посветена на Св.Антон, оцелява нападението над Бихач през юни 1592 година. По-късно, след завладяването на града, средновековната църква на Бихач е превърната в джамия. Наречена е Фетия. Името идва от думата фет, което означава победа. Подобна е съдбата и на джамиите в Яйце (църквата Св.Богородица) и в Соко.
Няма точни документи, от които да се съди за точния период на построяване на сградата. Ако се съди по стила, обаче, тя датира от късния ХІV век. Марко Вего отбелязва, че през 1266 вече е била издигната и е служела за градска църква на доминиканците. Според Мужеццинович, сградата датира от късния ХІV век, тъй като на плоча близо до абсидата е гравирано 1400. Също той отбелязва, че на мястото е имало доминикански манастир, за който се намират сведения от ХІІІ век.
След превръщането на сградата в джамия, готическата камбанария била използвана дълго време за минаре. Но минарето, което откриваме днес там е издигнато на нейно място около 1863 година.

Съвет на Европа