Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според типа / Християнски религиозен център

Църквите на Асеновград

Църквите на Асеновград

За обекта


Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, град Асеновград
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Християнски манастириХристиянски религиозен център

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има около 40 християнски храма — църкви, манастири, параклиси.

Храмът "Св. Василий Велики" е параклис към разрушения през храм "Св. Марина". Той датира от XVII век, изцяло разрушен и опожарен от турците. Възстановен отново от своите енориаши. Възстановяването е било завършено на 29 май 1859 година. Това става ясно от мраморната плоча, иззидана отдясно на входа. Храмът е еднокорабен, едноапсиден, покрит с полуцилиндричен свод. Оскъдна светлина прониква вътре, поради липсата на големи прозорци. В "Св. Василий" се намира най-голямата икона на Св. Харлампий. Цялата икона е сребърен обков - ризница. Таванът и стените са изцяло изписани със светци, пророци и картини от Стария и Новия Завет.

До 1835 година на мястото на днешната църква "Св.Богородица Благовещение" се е намирал параклис на Бачковския манастир, датиращ още от времето на Григорий и Абазий Бакуриани. Сведения сочат, че строежът на параклиса пък става върху някогашно тракийско светилище. След като основите били построени, започнала да тече топла, лековита вода в аязмото развъдили риба и затова вярващите я нарекли "Рибната". През 1835 година върху основите на този параклис е бил построен сегашния храм, като част от стария градеж в олтарната част и основите е бил запазен. Църквата е градена от "тънки" тухли и бигорни блокчета и е увенчана с красив корниз покрит със стари керемиди. В нея личат две засводени двустъпални - така наречени "псевдоконструктивни" ниши по една от двете страни - безусловен белег на византийското строителство по българските земи по времето на династията на Комнините (XI - XII век). Тези специфични архитектурни особености се забелязват още при няколко храмови строежа в Станимака (Асеновград) и околностите - (костницата при Бачковския манастир, крепостната църква "Св. Богородица Петричка", параклисът "Св. Ян"). Църквата е трикорабна, куполна, едноабсидна.

Множеството легенди, предания и исторически данни ни карат да мислим, че античният храм "Св.Богородица Успение" в Станимака е строен след 313 година. Храмът води своето начало още от най-ранното средновековие. Той е построен най-вероятно по времето на големите Бакурианови строежи, когато града, стабилно защитен е преживял благодатни векове и се е разширил значително. Църквата просъществува до Третия кръстоносен поход -1189 година, когато кръстоносците при Фридрих Барбароса превзели града с пристъп и храма, както и огромна част от градските постройки били унищожени. При Иванко през 1199 година бива възстановен, но отново разрушен и през 1207 година, когато Станимака попада в границите на Латинската империя неговото възстановяване станало невъзможно. Едва през 1230 година цар Иван Асен II, след като превзел града и възстановил Петричката крепост, която по-късно била наречена на него - "Асенова" и оставил там своя знаменит надпис, той възстановил и храма, който бил едноименен на крепостната църква - "Света Богородица Успение". Въпреки че според църковните наредби в един град не бива да има две едноименни църкви храмът имал функцията да обслужва жителите на селището, докато храмат в крепостта имал функция да обслужва военните и техните семейства. В следващия близо век не се знае съдбата на храма, най-вероятно той е бил в развалини. През 1765 година, в Станимака се изселва голям поток бежанци от Костурския край, който побегнали от зверствата на местния дерибей Али паша. Едни от заселниците, решили да продължат живота си в града, разорен и опожарен от потурнаците били баща и син - Георги Димов и Димо Георгиев от гр. Костур. Когато те пристигнали в града било дата 15 август, и видяли, че местното население пали свещи върху развалините разбрали, че тук е имало храм посветен на Светото Успение Богородично. Бащата и синът започнали инициатива за възобновяване на светия храм върху старите основи и поискали разрешение за градеж от местния кадия Ибрахим бей, но той отказал. Неуспеха не ги сломил и те упълномощени от християни - жители на селището заминали за Цариград да търсят благословия от османската власт за строеж. Подпомогнати от конярите, абаджиите и други, които имали достъп в султанския двор, Димо Георгиев като по-млад, успял да се добере до Великия везир и било издадено султанско ираде (позволение) за възстановяване на храма, но при условие той да бъде ниско в земята, което условие строителите изпълнили. Така през 1765 година започнал строежа на храма. Наречен е "Св. Богородица Дълбоката", заради вкопаността на църквата. Гърците са я наричали "Месохора" (средата на града т.е. намираща се в центъра на града).

Храм "Св. Георги" е построен в периода 1845-1848 година, като българска черква, в двора на която било построено българско училище. Намира се в югоизточната част на града в старата махала Амбелино. На същото място преди е имало два параклиса - "Свети Архангел" и "Свети Георги", които били опожарени от кърджалиите, а по-долу още два параклиса. Легендата твърди, че в единия от тях - "Св. св. Козма и Дамян" е склопил очи Паисий Хилендарски. В чест на пребиваването на първият български възрожденец населението решава на мястото на опожарените параклиси да се изгради величествен храм "Свети Георги". Църквата е построена по подобие на църквата "Свети Георги" в Зографският манастир (дори се твърди, че майстор Васил специално бил на Атон за да я види преди да построи Амбелинския храм). Строежът започнал през 1845 година и завършил през 1848 година. Храмът бил построен с волни пожертвования на населението от Асеновград и околията. Към храма е имало и училище. "Св. Георги" е най-голямата в града църква по размери: дълга е 35 метра, широка е 18 метра, а куполът е висок 16 метра. Строена е в двор специално отреден за нея, оградена с високи каменни стени, архитектурно оформени вход, чешма и др. Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони.  Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата. По план сградата има ясно очертани трите основни части на църквата: Преддверие, наос и олтар. Според арх. Стоилов, макар църквата да е възрожденска тя има своите отклонения от характерната за времето си архитектура. Тези отклонения се изразяват в трите купола и двуетажната ампория. Тези две характерни особености се забелязват и при храма "Св. Димитър" в Пещера. Църквата доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие. Целият прекрасен архитектурен ансамбъл на църквата с извисяващата се над всичко камбанария е истински шедьовър на юговската строителна школа.

Строителството на храма "Св. Троица"  започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, двете от които били съборени за освобождаване на място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо 5 години. Историята на построяването на храм "Св. Троица" е пълна с низ от борби за надмощие на двата елемента живеещи в града - гръцкия (или по-скоро гръкоманския) и българския. Българите искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език и започнали да действат за да постигнат тази своя цел. Николай Хайтов упоменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и в частни домове, поради липса на българска църква, с няколко икони извършвал служби на понятен, български език. И така било решено да се построи храма с пари и на двете етнически общности с договорни задължения на единия клир да се пее на славянски език, а на другия на гръцки. Църквата е една от най-красивите ни църковни сгради -  трикорабна, трикуполна, едноабсидна. Корабите са разделени от по два реда по 6 каменни колони. Храмът е изписан през 1866 година. Това личи от надписа на средният купол. Централната му част е разделена от притвора и импорията посредством оригинална дървена решетка. Кулата-камбанария, прикрепена непосредствено до нартекса, е съвсем нов градеж - в хармония със старото възрожденско строителство. Строена през 1938 година.

Храмът "Св. Aтанасий Александрийски" е построен през 1834 година. С построяването си той носи името "Аргат клиси" (църква на аргатите, слугите). Това име подсказва ясно, че изграждането на църквата е било с ясната идея тя да служи за задоволяване на църковните нужди на българското население от Ципрохор и Кюмюрджу махала, в по голямата си част работещо като слуги в къщите и чифлиците на турските богаташи и големци. Разбира се тя не била така висока както "гръцките" черкви, не била така разкошно боядисана и изографисана както тях, а ниска и съвършено скромна. Не бивало да се мери с богаташките църкви и естествено тя се превърнала в един от белезите на отдавна насъпилото класовото разслоение в града. По-късно, когато освен аргати в Станимака се увеличили и занаятчиите, "Свети Атанас" се превърнала в средищна черква за железари, ковачи, и други. Така тя се замогнала и била преустроена. От построяването на новата черква обаче се възползвали най- много фанариотите. Те веднага я присвоили и я превърнали в една от най-доходоносните си черкви в града. Освен това тя се превърнала в най-голямата гръкоманска крепост в сърцето на новата българска махала. В превзетата през 1835 година черква се е чело само на гръцки език до 1857 година, когато един 22 годишен младеж - Георги Тюнев започнал да чете на черковно-славянски в храма. От този ден нататук "Аргат клиси" се превръща в една биткаджийска църква, в която четири десетилетия кипят крамоли и побоища между енориашите-българи и фанариотите до 1891 година, когато българите взимат връх". В храма се е провеждала и училищна дейност. Кулата - камбанария на храма е строена в по-ново време. Завършена е през 1930 година и е в пълна хармония с него. Ползвани са архитектурните форми на от старите кули - камбанарии, които вкупом дооформят незабравимия силует на града.

Строежът на храма "Св. Димитрий " бил започнат през 1866 година. Той е дело на национално-патриотичната борба на жителите на българския квартал "Нохто махала". Граден спонтанно храмът не блестял с кой знае каква архитектура, и някаква специфика в строежа, дори напротив - от фермана, който разрешава строителството и се вижда, че вместо с хоросан стените и са били строени с кал - в нея щяли да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречило на обикновените хора, дали своята лепта в строежа на храма да се радват на своята нова придобивка. Макар и бедна църквата била първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето невежество и простота. На 15 август 1868 година бил официално завършен. В двора на църквата, непосредствено до кулата-камбанария се намира скромна жилищна постройка, която е строена за класна стая на Българското училище и читалище. Това било и първото българско читалище, което е било открито от близкия сподвижник на Валил Левски - Отон Иванов. Църквата е трикорабна, еднокорабна базилика с едно кубе. Дълга е 19 метра, широка е 12 метра и е висока 7 метра. Има един престол и една олтарна абсида. Иконостасът е дървен без дърворезба. Изографисването на храма е станало вероятно през 1932 година, като по-рано е бил изографисван и е имало други орнаменти, но сигурно са били направено доста набързо, имайки се в предвид бързината с която храма е бил граден. Камбанарията се намира на десетина метра на запад от храма. Като форма и градеж е близка до тази на храм "Св. Богородица Дълбоката". Кулата-камбанария е с часовников механизъм, ориентиран към изток-запад.Градена е през 1891-1892 година. 

Храмът "Св. Никола Мирликийски" за пръв път е споменат, когато през 1720 година Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас минава през града. Тогава той е спомената като енорийска църква. Явно обаче тук е имало храм, или поне духовен живот много по отдавна защото при случайни разкопки в двора на храма са намерени монети и кръстове от X-XII век. През 1793 година Станимака е опожарена от кърджалийските орди на Мехмед Синап. През 1810 година сценария се повтаря и други кърджалийски орди, предвождани от Емин Ага отново опожаряват града, най-вероятно и църквата. Храмът е отново построен през 1820 г и изографисан през 1839-1840 година. Според изследователи "Св. Никола" е построен върху стар гробищен параклис от XVIII век. Църквата е разположена в голям двор, ограден с каменни зидове и направен специално за църквата. По градеж тя е трикорабна с една абсида. Два реда колони с капители разделят корабите. Олтарът се дели от наоса посредством ценен дърворезбен, ажурен иконостас, както и старинни икони от XVII, XVIII и XIX век. В иконостаса, за разлика от иконостасите на съседните две стари църкви - "Св. Василий" и "Св. Богородица Успение", където преобладават растителните мотиви, то тук предимно се срещат животински мотиви. Камбанарията се намира в двора на църквата, непосредствено до абсидата. В призема е с квадратен план (4 х 4 м.). Нагоре е оформена в равностранен осмостен. Увенчана е със строен купол над профилиран корниз, понесен от осем стройни дъбови колонки, които са свързани игриво с конвексо - конкавния по форма корниз. Камбаната е изработена по поръчка във Виена през 1883 година и до изграждането на камбанарията през 1903 година (висока 15 метра), била поставена на голямо дърво. Тя е една от най-звънките и мелодични в града.