Heritage by Type / Industrial Site
с.Седефче
Info Sections
About the site
Corridor: Eastern Trans-Balkan Road
Country: Bulgaria,
Type: Industrial Site
Epoch:
Theme:
World Heritage:
Country: Bulgaria,
Type: Industrial Site
Epoch:
Theme:
World Heritage:
В-к "Нов Живот" (Кърджали) - брой 53 (20.03.2001 г.)
Автор: Г. Кулов
Рудните богатства на Източно-родопската област са давали поминък на местното население от най-дълбока древност до наши дни. Вероятно първите опити за рудодобив датират от меднокаменната епоха, когато номадски групи са издирвали злато и сребро, медна и оловна руда в полиметалните находища на Звезделското, Маджаровското и Гюмюрджинското рудни полета. Този поминък постепенно е ставал традиционен за усядащото в планината население и е съществувал с различна интензивност до 17 в. включително според османските архиви.
Най-ранните данни за рударство, констатирани по археологически път, датират от края на бронзовата епоха. Установихме ги при огледа на стари рупи до с. Седефче, Момчилградско. Това са преди всичко керамични фрагменти от късната античност и Средновековието, сред които в малки количества се откриха и такива от края на бронзовата епоха. Те са без украса или са декорирани с техника "фурхенщих" от 13-12 в.пр.н.е. Добивът на руда, която тук е с високо съдържание на сребро, се е извършвал в открит рудник. Непосредствено до него се получавал и металът, за което свидетелстват и парчетата шлака. Около рупите и при проучвателски работи геологът Славейко Цонев е открил керамични сопла от мехове използвани при топилнните пещи.
Огромните отвали от златодобивна дейност констатирахме в околностите на с. Хухла, Ивайловградско. Те са концентрирани в местностите "Малкия" и "Големия чакъл". Впечатляващи и днес с размерите си са огромните купчини от речни волути в местността "Големия чакъл", въпреки че обемът им е силно намалял поради изземването на камък при строежа на яз. "Ивайловград". Като се има предвид внушителността им, както и местоположението им, непосредствено до водослива на трите реки - Арда, Марица и Тунджа, не е изключено тези следи от рудодобив да са в основите на разказаното от Херодот за войската на персийския цар Дарий. Според древния историк, за да демонстрира своето могъщество, персийският владетел заповядал на войниците да вземат по един камък и го положат на купчина. Образували се впечатляващи каменни грамади. Като се има предвид, че в указания от Херодот район няма други паметници, съответстващи на описаните от историка, явно се касае за следите от рудодобив до р. Арда, които преданието е свързвало с Дариевата войска.
Както и в други райони на страната освен чрез открити рудници до рудата се е достигало и посредством прокарването на минни галерии. Обект на най-сериозен интерес от страна на геолози и археолози са галериите под връх Асара при с. Стремци, Кърджалийско. Те са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина. Галериите са прокарани в твърда, конгломератна скала. На повърхността личат и изкопи от открити рудни разработки. Според доц. А.Атанасов се касае за древен рудник за добив на злато. Притежаваме информация, че в него преди 15 години е открита сребърна монета на Александър Македонски. Възможността рудникът да се датира в епоха, предхождаща римската, е твърде привлекателна. Това е напълно възможно, като знаем, че най-ранните рудници на полуострова при Лаврион в Атика не се отличават от описаните при Стремци. В Лаврион още могат да се видят ниски и тесни галерии, най-ранните от които са прокопани в 6 в.пр.н.е. Там чрез труда на хиляди роби се е добивала богата на сребро руда.
Наред с благородните метали и медта от полиметалните рудни находища са се извличали и други ценни руди. До с. Черничево, Крумовградско, и рудник "Еньовче", Ардинско, са известни находищата на антимонит, който се явява суровина за добив на антимон, а оттам и на антимонов бронз. Непотвърдено засега остава твърдението на краеведа и геолога Никола Иванов за това, че в старите рудни галерии под връх Асара при с. Ангел войвода се е извличала калаена руда - друга важна суровина за бронзовата металургия. Добив на арсенопирит е възможен в близост на рудник "Звездел", Момчилградско.
Косвени данни за рударство в предримско време ни дават колективните находки на бронзови монети на Маронея. Най-често се срещат два типа: с конче и лоза с четири грозда в квадрат /4 в.пр.н.е./ и Дионис-Дионис Сотерос, малък номинал от 2 в.пр.н.е. Най-голяма гъстота находките имат в Джебелско, където се среща и желязна руда магнетит. Находища на магнетити и добив на руда са известни и в други части на Родопите, като при с. Лясково до Девин и на връх Персенк при с. Борово. До тях са открити и остатъци от пещи.
Няколко колективни находки на маронейски монети имаме от околностите на Стръмни рид и с. Седефче. Проучвайки монетния материал, съхраняван във фондовете на ИМ-Кърджали и ИМ-Хасково, стигнах до заключението, че монетите от типа Дионис-Дионис Сотерос, малък номинал, са сечени преимуществено без знаци на монетните магистрати, поради това, че са предназначени за купуване на местно сребро. С благородния метал са се секли известните маронейски тетрадрахми от 2-1 в.пр.н.е.
Голяма концентрация на стари рудни галерии има в Звезделското рудно поле. Такива бяха открити в северното подножие на връх Асара до рудник "Звездел". Като стари рупи могат да се определят и многобройните кухини, издълбани в скалния венец на върха. По разположените върху западния скат тераси заедно с керамиката от късната античност при сондаж установихме и наличието на парчета шлака. Стари галерии са пресечени при разработването на находищата "Галенит" и "Пчелояд". При геоложки сондаж, направен недалеч от старите рупи до с. Седефче, са открити антични галерии. В тях са били запазени дървени подпори и стълби, както и места за сядане, оформени от вече изгнили папратови листа. Сл. Цонев, опирайки се на радиовъглероден анализ, извършен в Санкт Петербург, твърди, че рудникът датира от средата на 5 век.
Следи от рудодобив от късната античност са ни известни още от Ардино, с. Ахрянско, с. Биволяне, с. Габрово, с. Попско, с. Покрован. сечива свързани с рудодобив, са открити при стари рупи до гр. Маджарово и с. Хухла. Представляват железен чук, мотичка и кирка.
Наред с остатъци от рударство при теренни обхождания са констатирани археологически материали, свидетелстващи за металодобив и металообработка. Големи количества шлака и опалени керамични фрагменти от пещи са намерени на връх Караборун до Ардино. Останки от първобитна пещ за топене на галенит са открити до местността "Мадан дере" при рудник "Звездел". Пещта е с кръгла форма и диаметър три метра. Аналогични материали са констатирани по протежение на електрическия далекопровод между Стръмни рид и рудник "Звездел". Шлака открихме под голямото селище в местността "Харман кая" при с. Чобанка, Момчилградско. Наличие на бронзови стопилки установихме на платовидния връх Асара до с. Ковил. Не изключваме възможността тук да са се изработвали използваните през римската епоха като дарове в светилищата бронзови конници.
Освен шлака и стопилки при провеждане на археологически разкопки са открити редица материали, свързани с производството на метални изделия. При проучване на връх Градището при с. Пчеларово, Кърджалийско, в пласт от края на бронзовата епоха Ив. Балкански попада на каменна и керамична поти с елипсовидно очертано устие, както и част от калъп. Глинена потичка и калъп са намерени при разкопките на връх Маал асар при с. Воденичарско, Джебелско. Обектът съдържа в пластовете си керамичен материал от меднокаменната и ранножелязната епохи и късната античност.
Подчертан интерес за изследователите на тази проблематика представляват и металните предмети, част от които са не само продукт на металургията, но и сечива за рудодобив. Най-ранни са трите медни брадви-чукове, открити недалеч от крепостта "Устра" и датирани в края на енеолита. Две брадви от Равен и Татул се датират в средата на бронзовата епоха и имат автохтонен произход по отношение днешната територия на страната. Е. Черних не изключва евентуални влияния от Трансилвания. От късната бронзова епоха произхождат една двойна брадва от Кирково от тип, считан за автохтонен за България, и връх на копие от връх Дамбалъ с универсална форма.
Този кратък преглед на рудодобива в Източните Родопи налага поредица от изводи, които касаят цялостното развитие на региона през античността. През бронзовата и ранножелязната епохи основен обект на дирене са благородните метали, както и елементите за бронзови сплави. Едва в късната желязна епоха според косвени данни е налице търсенето на желязо. Следите от металургия на мястото на добиване на рудата в посочените епохи са оскъдни. Те се увеличават значително през римската епоха и късната античност. Не е изключено това да се дължи на постепенното усядане през желязната епоха на населението, което е имало за свой поминък и рударството. Дали това не са били легендарните беси?
Автор: Г. Кулов
Рудните богатства на Източно-родопската област са давали поминък на местното население от най-дълбока древност до наши дни. Вероятно първите опити за рудодобив датират от меднокаменната епоха, когато номадски групи са издирвали злато и сребро, медна и оловна руда в полиметалните находища на Звезделското, Маджаровското и Гюмюрджинското рудни полета. Този поминък постепенно е ставал традиционен за усядащото в планината население и е съществувал с различна интензивност до 17 в. включително според османските архиви.
Най-ранните данни за рударство, констатирани по археологически път, датират от края на бронзовата епоха. Установихме ги при огледа на стари рупи до с. Седефче, Момчилградско. Това са преди всичко керамични фрагменти от късната античност и Средновековието, сред които в малки количества се откриха и такива от края на бронзовата епоха. Те са без украса или са декорирани с техника "фурхенщих" от 13-12 в.пр.н.е. Добивът на руда, която тук е с високо съдържание на сребро, се е извършвал в открит рудник. Непосредствено до него се получавал и металът, за което свидетелстват и парчетата шлака. Около рупите и при проучвателски работи геологът Славейко Цонев е открил керамични сопла от мехове използвани при топилнните пещи.
Огромните отвали от златодобивна дейност констатирахме в околностите на с. Хухла, Ивайловградско. Те са концентрирани в местностите "Малкия" и "Големия чакъл". Впечатляващи и днес с размерите си са огромните купчини от речни волути в местността "Големия чакъл", въпреки че обемът им е силно намалял поради изземването на камък при строежа на яз. "Ивайловград". Като се има предвид внушителността им, както и местоположението им, непосредствено до водослива на трите реки - Арда, Марица и Тунджа, не е изключено тези следи от рудодобив да са в основите на разказаното от Херодот за войската на персийския цар Дарий. Според древния историк, за да демонстрира своето могъщество, персийският владетел заповядал на войниците да вземат по един камък и го положат на купчина. Образували се впечатляващи каменни грамади. Като се има предвид, че в указания от Херодот район няма други паметници, съответстващи на описаните от историка, явно се касае за следите от рудодобив до р. Арда, които преданието е свързвало с Дариевата войска.
Както и в други райони на страната освен чрез открити рудници до рудата се е достигало и посредством прокарването на минни галерии. Обект на най-сериозен интерес от страна на геолози и археолози са галериите под връх Асара при с. Стремци, Кърджалийско. Те са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина. Галериите са прокарани в твърда, конгломератна скала. На повърхността личат и изкопи от открити рудни разработки. Според доц. А.Атанасов се касае за древен рудник за добив на злато. Притежаваме информация, че в него преди 15 години е открита сребърна монета на Александър Македонски. Възможността рудникът да се датира в епоха, предхождаща римската, е твърде привлекателна. Това е напълно възможно, като знаем, че най-ранните рудници на полуострова при Лаврион в Атика не се отличават от описаните при Стремци. В Лаврион още могат да се видят ниски и тесни галерии, най-ранните от които са прокопани в 6 в.пр.н.е. Там чрез труда на хиляди роби се е добивала богата на сребро руда.
Наред с благородните метали и медта от полиметалните рудни находища са се извличали и други ценни руди. До с. Черничево, Крумовградско, и рудник "Еньовче", Ардинско, са известни находищата на антимонит, който се явява суровина за добив на антимон, а оттам и на антимонов бронз. Непотвърдено засега остава твърдението на краеведа и геолога Никола Иванов за това, че в старите рудни галерии под връх Асара при с. Ангел войвода се е извличала калаена руда - друга важна суровина за бронзовата металургия. Добив на арсенопирит е възможен в близост на рудник "Звездел", Момчилградско.
Косвени данни за рударство в предримско време ни дават колективните находки на бронзови монети на Маронея. Най-често се срещат два типа: с конче и лоза с четири грозда в квадрат /4 в.пр.н.е./ и Дионис-Дионис Сотерос, малък номинал от 2 в.пр.н.е. Най-голяма гъстота находките имат в Джебелско, където се среща и желязна руда магнетит. Находища на магнетити и добив на руда са известни и в други части на Родопите, като при с. Лясково до Девин и на връх Персенк при с. Борово. До тях са открити и остатъци от пещи.
Няколко колективни находки на маронейски монети имаме от околностите на Стръмни рид и с. Седефче. Проучвайки монетния материал, съхраняван във фондовете на ИМ-Кърджали и ИМ-Хасково, стигнах до заключението, че монетите от типа Дионис-Дионис Сотерос, малък номинал, са сечени преимуществено без знаци на монетните магистрати, поради това, че са предназначени за купуване на местно сребро. С благородния метал са се секли известните маронейски тетрадрахми от 2-1 в.пр.н.е.
Голяма концентрация на стари рудни галерии има в Звезделското рудно поле. Такива бяха открити в северното подножие на връх Асара до рудник "Звездел". Като стари рупи могат да се определят и многобройните кухини, издълбани в скалния венец на върха. По разположените върху западния скат тераси заедно с керамиката от късната античност при сондаж установихме и наличието на парчета шлака. Стари галерии са пресечени при разработването на находищата "Галенит" и "Пчелояд". При геоложки сондаж, направен недалеч от старите рупи до с. Седефче, са открити антични галерии. В тях са били запазени дървени подпори и стълби, както и места за сядане, оформени от вече изгнили папратови листа. Сл. Цонев, опирайки се на радиовъглероден анализ, извършен в Санкт Петербург, твърди, че рудникът датира от средата на 5 век.
Следи от рудодобив от късната античност са ни известни още от Ардино, с. Ахрянско, с. Биволяне, с. Габрово, с. Попско, с. Покрован. сечива свързани с рудодобив, са открити при стари рупи до гр. Маджарово и с. Хухла. Представляват железен чук, мотичка и кирка.
Наред с остатъци от рударство при теренни обхождания са констатирани археологически материали, свидетелстващи за металодобив и металообработка. Големи количества шлака и опалени керамични фрагменти от пещи са намерени на връх Караборун до Ардино. Останки от първобитна пещ за топене на галенит са открити до местността "Мадан дере" при рудник "Звездел". Пещта е с кръгла форма и диаметър три метра. Аналогични материали са констатирани по протежение на електрическия далекопровод между Стръмни рид и рудник "Звездел". Шлака открихме под голямото селище в местността "Харман кая" при с. Чобанка, Момчилградско. Наличие на бронзови стопилки установихме на платовидния връх Асара до с. Ковил. Не изключваме възможността тук да са се изработвали използваните през римската епоха като дарове в светилищата бронзови конници.
Освен шлака и стопилки при провеждане на археологически разкопки са открити редица материали, свързани с производството на метални изделия. При проучване на връх Градището при с. Пчеларово, Кърджалийско, в пласт от края на бронзовата епоха Ив. Балкански попада на каменна и керамична поти с елипсовидно очертано устие, както и част от калъп. Глинена потичка и калъп са намерени при разкопките на връх Маал асар при с. Воденичарско, Джебелско. Обектът съдържа в пластовете си керамичен материал от меднокаменната и ранножелязната епохи и късната античност.
Подчертан интерес за изследователите на тази проблематика представляват и металните предмети, част от които са не само продукт на металургията, но и сечива за рудодобив. Най-ранни са трите медни брадви-чукове, открити недалеч от крепостта "Устра" и датирани в края на енеолита. Две брадви от Равен и Татул се датират в средата на бронзовата епоха и имат автохтонен произход по отношение днешната територия на страната. Е. Черних не изключва евентуални влияния от Трансилвания. От късната бронзова епоха произхождат една двойна брадва от Кирково от тип, считан за автохтонен за България, и връх на копие от връх Дамбалъ с универсална форма.
Този кратък преглед на рудодобива в Източните Родопи налага поредица от изводи, които касаят цялостното развитие на региона през античността. През бронзовата и ранножелязната епохи основен обект на дирене са благородните метали, както и елементите за бронзови сплави. Едва в късната желязна епоха според косвени данни е налице търсенето на желязо. Следите от металургия на мястото на добиване на рудата в посочените епохи са оскъдни. Те се увеличават значително през римската епоха и късната античност. Не е изключено това да се дължи на постепенното усядане през желязната епоха на населението, което е имало за свой поминък и рударството. Дали това не са били легендарните беси?