Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според темата / Нематериално наследство

Розовата долина

Розовата долина

За обекта


Коридор: Диагонален път, Източен трансбалкански път
Държава: България, Казанлък, Карлово, Клисура
Тип: Културен пейзаж, Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:
Нематериално наследствоКултурен пейзажНематериално наследство

Розата, кръщелница на Казанлъшката долина и един от духовните символи на човешката цивилизация, води началото си от древните и вечнозелени дървовидни рози. Със своята красова и омайващ аромат тя привличала човешкото сърце още от дълбока древност.
Сведения за отглеждането на розата в България има още от 1 век. н.е. Според писмени източници древните траки отглеждали двадесет вида рози. Един от тях се наричал ”тракийска роза”. През Средновековието, 12-13 век от Близкия и Средния Изток била пренесена и маслодайната роза. До края на 19 век Розовата долина обхваща земите около град Казанлък. След 1905 година, насажденията с маслодайна роза се разрастват в цялата долина и около град Карлово.
През май се ширват цветни полета с рози, дъхът на най-красивото цвете се носи навсякъде, омайните песните на ранобудните розоберачки звучат из долината. В продължение на около един месец, от средата на май до средата на юни, рано сутрин от 5 до 9 часа продължава брането на розовия цвят. От розите се произвежда прочутото в цял свят българско розово масло. Заради благородния си аромат то се използва за парфюми, а понякога и в медицината.
Но преди всичко, отглеждането на рози е пропито с вековни традиции и вярвания. Долината на розите е един от символите на България. Древните обичаи са съхранени до днес благодарение на народното изкуство – розовият цвят е вплетен в шевици, пресъздаден е в легенди, оживява в музика и танци. Розата е символ на красотата, на съвършенството и на любовта. В своята жизненост сред ежегодно провежданите в Казанлък празници на розата, от друа страна, продължават да тържествуват античните традиции. Както е било в дните на траките, гърците, римляните, в Югоизточна Европа тези празници на розата продължавали да се честват и през Средновековието. Християните празнували денят на розата на 11 май. Днес, както е било някога, няма по-значим и пищен празник в долината от Празника на розата.

Експертна мрежа