Църквата „Свети Никита” до Скопие
Църквата се намира на около 10 километра северозападно от Скопие, в склоновете на Скопска Црна гора. Сградата е построена около 1316 година с дарението на цар Милутин. Пространството й е във форма на вписан кръст с централен купол. Църквата е имала и параклис, посветен на Св Йоан Кръстител, разрушен по време на Османската империя. Стенописите от XIV век са дело на известните солунски зографи Михаил и Евтихий. Техните подписи могат да се видят в щита на Св. Теодор Тирон. През 1483-84 година са преизписани увредените горните части на църквата. Иконите от иконостаса и фреските на купола са дело на местния художник Дичо Зограф, творил през XIX век.

Църквата „Свети Пантелеймон” в Нерези
Църквата „Свети Пантелеймон” е разположена на склона на планината Водно до Скопие. Тя е била главната църква в манастирски комплекс, от който до наши дни не са запазени други постройки. Манастирът е основан през 1164 година от Алексий Ангел, наследил император Алексий I Комнин. Планът на църквата е във форма на кръст с 5 купола. По долните части на стените в олтара и в главното църковно пространство са запазени стенописи от XII век, дело на анонимни зографи от Константинополската школа. Те са едни от най-забележителните творби на византийското изкуство от този период. Разнообразните сцени от живота на Иисус Христос и Св. Богородица са истински шедьоври като композиция, линиите са подчертани, а палитрата е богата и изискана. Специфичните характеристики на стенописите от църквата „Св. Пантелеймон” напомнят за най-добрите творби на изкуството от периода на Комнините. Мраморната олтарна стена е също един от шедьоврите на Византийското декоративно изкуство. През 1555 г. горната част на църквата е разрушена от земетресение. След реконструкцията на църквата, преизградените части са изписани през XVI и XVII в.

Църквата на „Свети Андрей” до Скопие
Църквата е част от манастирски комплекс в долината на река Треска, югозападно от Скопие. Тя е построена и изписана през 1388-89 година от Андреа, втория син на крал Вълкашин. Църквата е триконхална сграда с централен купол и нартекс, добавен по-късно. Стенописите са дело на Митрополит Йован и неговия помощник, монаха Григорий. Фреските в нартекса датират от 1559 г.

Марковият манастир
Манастирът се намира в долината на река Марко, в околностите на село Сушица до Скопие. Посветен е на Свети Димитър, а името “Марков манастир” получава от ктитора крал Марко (първородния син на крал Вълкашин). Според ктиторския надпис манастирът е основан през 1346-47 (по времето на крал Душан и крал Вълкашин) и е довършен от крал Марко. Църквата е с форма на вписан кръст, с централен купол и нартекс със сляп купол от западната страна. Фреските са дело на различни художници от различни школи. Смята се, че някои от тях са творби на последователи на охридския зограф Йован Теорианос. В стенописите преобладават илюстрации на сюжети от църковната поезия и литература. Традиционните евангелски сцени също са изобразени, както и сцени от живота на Иисус Христос и Св. Богородица. Разположението на някои от тези сцени е необичайно, различно от утвърдените правила. В нартекса могат да се видят сцени от житието на патрона на църквата – Св. Димитър, както и на Св. Никола. Над входа на южната фасада е портретът на ктиторите, представящ крал Марко и баща му Вълкашин.

Църквата „Св. Спас”, Скопие
Църквата „Св. Спас” се намира близо до “Стария Базар” в Скопие, на изток от средновековната крепост. Само висока каменна стена и дървена камбанария над нея показват съществуването на църквата. В двора е поставен каменен саркофаг с тленните останки на македонския революционер Гоце Делчев (1872-1903). Храмът е построен през XVIII в., но днешния си вид добива през първата половина на XIX в. Той е трикорабна сграда, със засводен покрив. Забележителният дърворезбен иконостас (1819-1824) е дело на групата на Петре Филипович-Гарката – известни резбари от Западна Македония. Интериорът на църквата е богато украсен със сцени от Стария и Новия завет, както и с фолклорни елементи.

Експертна мрежа