В покрайнините на Стари Рас, първата столица на Сърбия, се намира впечатляваща група средновековни паметници – крепости, църкви и манастири. Манастирът Сопочани изпъква като доказателство за контактите между западната цивилизация и византийския свят.
 

Манастирът Сопочани
На красивите склонове на планината Златар, близо до старата столица на Сърбия Стари Рас, е разположен един от най-важните паметници на средновековна Сърбия. Крал Урош I построява манастира за да бъде може семейството му и той да бъдат погребани в него. Църквата „Св. Троица” е построена в стила на Рашката школа, но най-ценни са фреските в интериора. След инвазията на кръстоносците в Константинопол, имперските художници избягали в съседните страни. Крал Урош I ги наел да изпишат неговата църква по византийски образец. Фреските в Сопочани са среднай-великите художествени постижения на средновековна Сърбия и на Европа от XIII в. Една част от манастира е изписана след ремонтите по времето на цар Душан. Отвън църквата изглежда като базилика (типа църква, разпространен в Западна Европа), което показва, че строителите вероятно са дошли от адриатическото крайбрежие, където италианското влияние е било силно.

Църквата „Св. Петър”
Има легенда, която разказва, че, по пътя си към Рим, Св. Павел посроява църква на това място, за да бъде използвана за покръстване на тези земи. Археологията потвърждава съществуването на баптистерий от VI в. По-късни, през X или XI в., върху руините е построена църква, която, през XIII в. става седалище на Рашката митрополия. Интересно е още, че Стефан Неман, първият сръбски владетел, е покръстен тук и също така тук той предава престола на сина си – Стефан Първовенчани.
Под църквата се намира подземие, където са открити безценни гръцки вази, златни бижута, сребърни съдове, артефакти от стъкло и кехлибар от V-VI в.
 

Манастирът Джурджеви Ступови (Стълбовете на Св. Георги)
За пръв път за този манастир се споменава по времето на крал Стефан Първовенчани, който казва, че Стефан Неман, неговият баща, е построил църква на хълма над Рас, посветена на Св. Георги, като знак на благодарност за спечелването на битката при Пантин срежу византийците. Манастирът е разрушен по време на Османската империя, а църквата днес е в руини. Името й идва от двете високи звънарни, подобни на романските кули в Западна Европа, които украсяват главния вход на църквата. Интериорът принадлежи на света на византийското изкуство от XII в., а външният облик е подобен на романската архитектура. Само фрагменти са останали от богатите стенописи. Преди няколко години животът се връща в манастира – килиите (конаци) са реставрирани и монасите се завръщат с голямо желание да съживят духовния живот на манастира.

Експертна мрежа