Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според темата / Нематериално наследство

връх "Свобода"

връх

За обекта


Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, връх "Свобода"
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:
Нематериално наследствоНематериално наследство

Няма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх "Свобода" ("Ени хан баба"), намиращо се на 13 км. северно от с. Давудьово ( с. Давидково ) . Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а от там и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали на самия връх и празненствата на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина (Рупчоска околия, Ахъчелебийска околия, Егридерска околия и Даръдерска околия). През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба-гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни - едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа.

Тук му е мястото да отбележим факта, че след съединението на България през 1885 година границата с Османската империя минава през водораздела на река Арда и река Марица. Родопите са разделени, а това прави невъзможно продължаването на ежегодните празненства с курбани, молебени, борби и свирни, които може би не са прекъсвани векове наред, а по всяка вероятност и хилядолетия.

Всичко това, а може би и още нещо дава основание, че светилището на Дионис описано от Херодот се е намирало на посочения връх. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божественият Август. Може би от благодарност за предсказанието, а и не само за това Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване).

Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх при което е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: “тук ще ме погребете”.

Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по-късни времена и с определен привкус, обслужващ по всяка вероятност временни конюнктурни исторически интереси. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най-вече историчност в тези преписвани от книга в книга твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди.

Oт центъра на с.Давидково се поема в северозападна посока. В края на селото се тръгва по чакълест път в северна посока, преминава се през махала Превала и се стига до равнинната и открита местност "Бъза". След около 2км. вдясно се намира голям разсадник за букови фиданки. От него на около 800м. над местността "Честока" маркировката напуска широкия път и поема на северозапад по било през гора. Пътеката пресича пътя и продължава през стара борова гора до местността "Ангелова каба", където има ловен дом. От там се тръгва на северозапад като след около 20 мин. пътеката свива вдясно и поема по билото. Хижа "Свобода" е разположена в седловината южно от връх "Свобода". От там се открива прекрасна гледка във всички посоки. Преди изгрев слънце, при хубаво време се вижда дори Бяло море.