Културните коридори на Югоизточна Европа

Наследство според периода / Средновековие

Бачковски манастир

Бачковски манастир

За обекта


Коридор: Диагонален път, Източен трансбалкански път
Държава: България, Бачково, Асеновград
Тип: Християнски религиозен център, Културен пейзаж
Епоха: Ново време, Средновековие
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Ново времеСредновековиеХристиянски манастириХристиянски религиозен центърКултурен пейзаж

Бачковският манастир е вторият по големина в България, живописно вписан сред хълмовете на Родопи планина на 12 километра от град Асеновград. Потънал в долината на буйната Чепеларска река (Чая), манастирът е обграден от високи планински възвишения, върху фона на които се проектират монументалните му сгради.
Произходът на манастира датира от 11 век и се свързва с името на пълководеца Григорий Бакуриани, грузинец по произход. През 1038 година той прави крупно дарение за изграждането на манастир в теснината на река Чая. С тази година и с името на Бакуриани е свързана известната Бачковска костница – една от първите сгради на манастира, съхранена до днес. Нейната двуетажна композиция и в особеното декоративно третиране на фасадите с профилирани слепи аркади имат паралели в сирийската и армено-грузинската архитектура. Но смесеният градеж от пояси тухли и камък е стара българска техника, която продълава и до късното средновековие. В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – параклис, изписан от грузенеца Йоан Иверопулец (Yoannis Iveropoulis). Грузинското влияние в манастира просъществува чак до 14 век.
Бачковският манастир днес се състои от два вътрешни правоъгълни двора, оформени от сключения строеж на манастирските килии. В първият (северният) двор, през 1604 година към по-ранната двуетажна църква Св. Архангели е изградена главната църква ”Успение Богородично”. Храмът е с четири свободни опори, от широко разпространения до края на 14 век в Югоизточна Европа ”атонски” манастирски тип. По това време (1601г.) е преизградено южното крило на манастира, в което се намира хранителният блок – с куполна магерница (кухня) и просторна трапезария с мраморна маса. Върху масата е отбелязана годината на строителството, дарителят Дамаскин Пловдивски и името на майстор Никола. Вторият (южният) двор е образуван от изградените килии на два етажа вероятно през 1834-37 година, когато е построена и църквата ”Св.Николай” в него. Може да се предполага, че този двор е съществувал и по-рано като стопански двор на манастира. Църквата е изписана от младия Захарий Зограф, който изписва и известната монументална картина „Общ панорамен изглед на манастира” върху северната страна на трапезарията в главния манастирски двор.
В Бачковския манастир се съхраняват много високохудожествени произведения – стенописи, дърворезби, икони и църковен инвентар. Поклонници от близо и далеч идват тук, за да се поклонят пред чудотворната икона на Богородица. Манастирът е духовно свързан и с близкия град Асеновград. От дълги векове християните са стигали до него по свещен път от града, през Асеновата крепост и нейната църква. Цялата природа, всичко наоколо носи силния дух на вярата, на свещенното. Това чуство се засилва и от многобройнте белеещи се параклиси навсякъде в Асеновградския културен пейзаж.

Експертна мрежа