Културните коридори на Югоизточна Европа

Културен коридор Източен трансбалкански път / Източен трансбалкански път

Роженски събор

Роженски събор

За обекта


Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, местност Рожен
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема: Нематериално наследство
Световно наследство:
Нематериално наследствоНематериално наследство

Местността Рожен е емблематична за Родопа планина и родопчани. Поляните на Рожен помнят много тъжни и радостни исторически събития, свързани с този край и България. Рожен е седловина с 1420м.н.в., която свързва Переликското с Преспанското било. Седловината представлява огромен, безотточен мраморен карстов валог, надупчен от фуниевидни понори или “ропки”, както им казва местното население, обрасли с трева. От водите събрани във валога бликат карстовите извори “Хубча” на юг, и изворът при Чепеларе на север, които дават начало на реките съответно Бяла река и Чепеларска. Из местността са пръснати огромни поляни заобиколени с вековни смърчови гори. По поляните има изградени няколко стари параклиса. Най-високата точка на седловината е в южния край – връх Рожен. Тук е построен голям хотелски комплекс. Още от най-древни времена през седловината са минавали важни пътища. Оттук минава пряк път от Горнотракийската низина за долината на река Арда и Беломорието. Днес през Рожен минава автомобилния път Пловдив-Смолян. За свободата на този край тук са се сражавали Момчил юнак и неговата дружина. Ангел Войвода и четниците на Капитан Петко войвода често са завардвали прохода и са всявали ужас сред поробителите. Апостолът на свободата Васил Левски също е минавал през тези места, за да основе революционни комитети в околните селища. По време на Руско-Турската освободителна война Рожен е бил стратегическо място за руските войски. Народът е възпял руските войски на Рожен в своето творчество, в една от народните песни се пее: “Руско е Рожен заптисал, пиле не дава да форкне камо ли турчин да мине "

След Руско-Турската война границата между България и Турция минавала оттук, докато през 1912 година не идват войските на полковник Владимир Серафимов и не освобождават завинаги родопските земи от османците. По време на антифашистката съпротива на Рожен са се подвизавали партизаните от отряд “Колю Шишманов”.

През 19 век на поляните на Рожен са се събирали жителите на 3-те околни села – Проглед, Момчиловци и Соколовци на родови срещи. По време на тези събори са се пеели народни песни под съпровод на гайда, на жар са се пекли традиционите агнета – чевермета. От тези времена води началото си традицията тук да се правят събори – надпявания. Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители. По късно Роженския събор се превръща в общонационален и става събор–надпяване на Българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.

Събора се провежда в разстояние на 2 дена на всеки 4 години в края на август и на него присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света . За първи път тук прозвучават “Стоте родопски гайди”. Традиционно събора се открива с химна на Родопите “Бела съм бела юначе” под съпровод на “Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е гала-спектакълът “Звезден Рожен”, когато вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни. Атмосферата на тази вечер е наистина наелектризираща.
Недалеч от Рожен на изток се намира Националната астрономическа обсерватория “Рожен” – най-голямата на Балканския полуостров.