Културен коридор Източен трансбалкански път / Източен трансбалкански път
Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" с гробница (Кърджалийски манастир)
Инфо раздели
За обекта
Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, квартал “Веселчане"
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Държава: България, квартал “Веселчане"
Тип: Християнски религиозен център
Епоха:
Тема: Християнски манастири
Световно наследство:
Манастирът “Свети Йоан Предтеча” се намира в квартал “Веселчане” в град Кърджали. Манастирът. Днес е реставрирана само църквата - забележителен средновековен паметник, открит случайно при строителни работи през миналия век.
През 60-те години на 20ти-век, при строителни работи в непосредствена близост до коритото на река Арда булдозер се натъква на средновековни зидове. В резултат на това археолози откриват голяма средновековна църква и основите на различни сгради в близост до нея. През 80-те години на миналия век, екип, ръководен от проф. Николай Овчаров, се заема с основно проучване на старините, а през 2000г. църквата “Св. Йоан Предтеча” е възстановена и отваря врати.
Днес от манастирския зид са оцелели три от стените – южната е запазена изцяло, докато източната и западната – само частично. Северната стена е унищожена при корекция на коритото на река Арда. Счита се, че четириъгълната форма на манастирския зид е заимствана от Атонските монашески обители от края на 10в. и началото на 11в.
Първата църква в рамките на манастира се появява през втората половина на 9в. Тя представлява еднокорабна, едноабсидна църква, типична за ранното християнство. Днес могат да се видят незначителни останки от абсидата и централната част. В нея е открит зидан тухлен гроб с ориентация север-юг, измазан отвътре с бяла мазилка и форма на човешко тяло със стесняване откъм главата. По-късно, в началото на 11в., на мястото на тази църква е изграден монументален триабсиден храм, чиято архителтура напомня на атонския храм “Св. Атанасий”. Той е от рядък преходен вид, при който постепенно се преминава от базиликален план към класическата кръстокуполна византийска църква. Стените са били изградени от редове камък и тухла и са били пищно украсени. На по-следващ етап в комплекса се построява и малък гробничен паракрис, където е открит голям зидан гроб, вероятно принадлежал на виден християнски мисионер.
В периода 12-14в. църквата се изографисва, а манастирът постепенно е застроен с представителни и помощни помещения. Трапезарията е изградена по модел на такава в аристократичен дворец. В нея се отивало организирано, а по време на хранене се четяли религиозни текстове. На втория етаж са се намирали монашеските стаи. Установени са и други помещения, сред които фурна за изпичане на хляб и керамика, различни галерии, баня и др. Първоначално манастирът се е снабдявал с вода чрез специален покрит водопровод, изграден от каменни плочи. В двора на манастира и днес може да се види кладенец с четириъгълна форма.
Богатият манастирски комплекс, служил за център на епископията Ахридес, осъществявал оживена търговия с останалия свят, но и привличал грабители. В началото на 13в., той е ограбен и разрушен най-вероятно от Четвъртия кръстоносен поход. Монасите го възстановили, но през 40-те години на 14в. отново е опажарен и вече - изоставен.
През 60-те години на 20ти-век, при строителни работи в непосредствена близост до коритото на река Арда булдозер се натъква на средновековни зидове. В резултат на това археолози откриват голяма средновековна църква и основите на различни сгради в близост до нея. През 80-те години на миналия век, екип, ръководен от проф. Николай Овчаров, се заема с основно проучване на старините, а през 2000г. църквата “Св. Йоан Предтеча” е възстановена и отваря врати.
Днес от манастирския зид са оцелели три от стените – южната е запазена изцяло, докато източната и западната – само частично. Северната стена е унищожена при корекция на коритото на река Арда. Счита се, че четириъгълната форма на манастирския зид е заимствана от Атонските монашески обители от края на 10в. и началото на 11в.
Първата църква в рамките на манастира се появява през втората половина на 9в. Тя представлява еднокорабна, едноабсидна църква, типична за ранното християнство. Днес могат да се видят незначителни останки от абсидата и централната част. В нея е открит зидан тухлен гроб с ориентация север-юг, измазан отвътре с бяла мазилка и форма на човешко тяло със стесняване откъм главата. По-късно, в началото на 11в., на мястото на тази църква е изграден монументален триабсиден храм, чиято архителтура напомня на атонския храм “Св. Атанасий”. Той е от рядък преходен вид, при който постепенно се преминава от базиликален план към класическата кръстокуполна византийска църква. Стените са били изградени от редове камък и тухла и са били пищно украсени. На по-следващ етап в комплекса се построява и малък гробничен паракрис, където е открит голям зидан гроб, вероятно принадлежал на виден християнски мисионер.
В периода 12-14в. църквата се изографисва, а манастирът постепенно е застроен с представителни и помощни помещения. Трапезарията е изградена по модел на такава в аристократичен дворец. В нея се отивало организирано, а по време на хранене се четяли религиозни текстове. На втория етаж са се намирали монашеските стаи. Установени са и други помещения, сред които фурна за изпичане на хляб и керамика, различни галерии, баня и др. Първоначално манастирът се е снабдявал с вода чрез специален покрит водопровод, изграден от каменни плочи. В двора на манастира и днес може да се види кладенец с четириъгълна форма.
Богатият манастирски комплекс, служил за център на епископията Ахридес, осъществявал оживена търговия с останалия свят, но и привличал грабители. В началото на 13в., той е ограбен и разрушен най-вероятно от Четвъртия кръстоносен поход. Монасите го възстановили, но през 40-те години на 14в. отново е опажарен и вече - изоставен.