Културните коридори на Югоизточна Европа

Културен коридор Източен трансбалкански път / Източен трансбалкански път

Широка лъка

Широка лъка

За обекта


Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, село Широка лъка
Тип: Народна архитектура
Епоха:
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:
Народна архитектураНародна архитектура

Село Широка лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.

Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути като майстори строители. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил — двуетажни, с еркери и вътрешни долапи и малка изба със скривалище. Дебели бели зидове крият двора от хорските очи. Дворът е малък, покрит с плочи, а в средата му се издига типична каменна чешма. Най-известни са Згуровската, Учиковската, Григоровската къщи.

През 1834 г. в селото е построена църквата „Св. Богородица“. Според преданието тя била построена за 38 дена. Иконостасът на църквата е автентичен по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.

Широка Лъка с право може да се нарече „храм“ на родопската песен. Тук няма семейство, което да не е свързано с родопската музика. В селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972 г. в селото е създадено Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Красивите сгради на училището са умело вписани в широколъшкия архитектурен пейзаж. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители „Песпонеделник“. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка: големи чудовища — кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват.