Cultural Corridor Eastern Trans-Balkan Road / Eastern Trans-Balkan Road
Араповски манастир, Света Неделя
Info Sections
About the site
Corridor: Eastern Trans-Balkan Road
Country: Bulgaria, Златовръх
Type: Christian religious centre
Epoch:
Theme: Christian Monasteries
World Heritage:
Country: Bulgaria, Златовръх
Type: Christian religious centre
Epoch:
Theme: Christian Monasteries
World Heritage:
Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на Османското владичество на България. Според легендата, водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния Турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.
Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856г. До 1863г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбви пловдивчани като противопостявяне на асимилаторските опити на Гръцката църква.
Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов – Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.
Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.
Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които понастоящем се отдават под наем на посетители на манастира.
Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870г.
Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872г. “Св. Неделя” служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.
Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856г. До 1863г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбви пловдивчани като противопостявяне на асимилаторските опити на Гръцката църква.
Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов – Зографина, близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.
Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.
Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които понастоящем се отдават под наем на посетители на манастира.
Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870г.
Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872г. “Св. Неделя” служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски.