Културен коридор Източен трансбалкански път / Източен трансбалкански път
Момчилова Крепост
Инфо раздели
За обекта
Коридор: Източен трансбалкански път
Държава: България, село Подвис
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:
Държава: България, село Подвис
Тип: Крепост
Епоха:
Тема: Крепости
Световно наследство:
Момчилова крепост се намира близо до село Подвис в община Смолян. Обектът е част от проекта “Момчиловата крепост – мит и реалност”, реализирана по програма ФАР. Момчиловата крепост e първият социализиран археологически обект по трасето на централния античен презродопски път, свързвал Беломорието с Тракийската равнина. Този път през Средновековието и българското Възраждане има основно търговско предназначение. Това е едно от трасетата на Пътя на млякото заради многобройните стада овце, които през зимата били премествани на паша в района на беломорското крайбрежие.
При проведените разкопки са намерени множество находки, сред които скална ниша, датирана към късния енеолит, керамика от петото хилядолетие преди Христа, а също и късноантична и средновекона керамика.
Според Николай Бояджиев “Момчиловата крепост” е била убежище за населението по тези земи в древността. Тя е част от системата крепости в Родопите, служили за охрана на пътя от Тракия за Беломорието. Има визуална връзка с крепостите “Кичи кая” над Рудозем и “Калето” над Смолян.
Първоначално учените смятат, че крепостта е строена по време на управлението на император Юстиниан, но намерените само откъслечни находки от този период не подкрепят тази теза. За сметка на това средновековният пласт съответства на периода, пез който е живял Момчил юнак. За него се знае, че е български феодален владетел, живял през 14 век в Родопите. Той няма знатен произход, първоначално сформира разбойническа чета, с която разграбва както България, така и Византия. Затова Момчил юнак е преследван и от двете държави. През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си, на Йоан VІ Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. Въпреки това Момчил юнак водил сравнително самостоятелн политика в сложната ситуация на Балканите по това време и загинал в битка срещу османския поробител.
При проведените разкопки са намерени множество находки, сред които скална ниша, датирана към късния енеолит, керамика от петото хилядолетие преди Христа, а също и късноантична и средновекона керамика.
Според Николай Бояджиев “Момчиловата крепост” е била убежище за населението по тези земи в древността. Тя е част от системата крепости в Родопите, служили за охрана на пътя от Тракия за Беломорието. Има визуална връзка с крепостите “Кичи кая” над Рудозем и “Калето” над Смолян.
Първоначално учените смятат, че крепостта е строена по време на управлението на император Юстиниан, но намерените само откъслечни находки от този период не подкрепят тази теза. За сметка на това средновековният пласт съответства на периода, пез който е живял Момчил юнак. За него се знае, че е български феодален владетел, живял през 14 век в Родопите. Той няма знатен произход, първоначално сформира разбойническа чета, с която разграбва както България, така и Византия. Затова Момчил юнак е преследван и от двете държави. През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си, на Йоан VІ Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. Въпреки това Момчил юнак водил сравнително самостоятелн политика в сложната ситуация на Балканите по това време и загинал в битка срещу османския поробител.